Езера
В очите ми извира дъжд,
сърцето свива безнадеждност,
а после спира изведнъж
и ме залива с нова нежност!
Каква изящна красота!
Стопява в мене ледовете
и много, много светлина
чертае пътя и ми свети.
А после, пак избликва дъжд
и пълни езера от мисли.
Политам, падам изведнъж…,
а бях с желания лъчисти.
О, колко много суета!
Кажи, защо ми я подсказа?
С надежда скочих във страстта,
но огънят и ме наказа.
Но пък си имам езера
от мисли, нежност, обещания,
изпепелени чудеса…
Докоснах слънцето! Това ми е!