Много пъти съм гласувал на избори, но каквото беше на последните не бях виждал до момента. Но нека да ви разкажа какво се случи без излишни емоции и агитация за когото и да било.

Най-напред отидох в избирателната секция. Полицаите на входа дружелюбно ми се усмихнаха, като единият даже ме дръпна за ръкава настрана и ми подшушна на ухо, че ако случайно съм си забравил пищова може да ми услужи с неговия стига да внимавам да не пострада някой. Аз вежливо му благодарих и продължих нататък  Щом влязох в помещението цялата избирателна комисия втренчи поглед в мене и всякакви разговори (шеги, задявания, клюки и т.н.) изведнъж спряха. Настана гробна тишина, като се чуваше само звучното мляскане в някакъв невероятен ритъм, наподобяващ такта на най-модерната в момента мелодия. Всички като по команда ядяха банички и през няколко преглъщания надигаха шише с боза. След няколко минути изучаване на моята скромна личност един мъж преглъщайки поредния залък от баничката си ме попита с мил и нежен гласец:

- Извинете, какво ще обичате?

Аз обичах много неща на този свят, но в момента исках само да си пусна бюлетината за предпочитания от мене кандидат и да си вървя в къщи. Студени капки пот се стичаха по гърба ми. Бях доста объркан. Спомних си за сладкарниците от моето детство с мазните масички и лекьосания под. Замечтах се и чух някакво къркорене в корема ми. Изглежда не само аз го бях чул. Веднага някой ми предложи стол, една масичка мигновено се появи пред мене и една непозната ръка постави парче вестник и една баничка върху него. Друга ръка ме заля с боза, докато поставяше едно полунапито шише от тази течност до вестника. Аз бях зашеметен и не знаех какво да правя. Някак си ми беше неудобно да лапам тази баничка пред толкова много важни хора и то не къде да е, а точно в моята избирателна секция. Изглежда забелязаха смущението ми и няколко жени от избирателната комисия надуха свирки, при което за миг в стаята дотърчаха двама полицаи. Те веднага ме сграбчиха и тръшнаха на стола. В този миг се разнесе от коридора лека ориенталска музика и една танцьорка в арабско облекло бавно се приближи с кършещи движения, като посочи на полицаите устата ми. Единият полицай с някакъв железен инструмент разтвори челюстите ми и танцуващото момиче напъха голям залък от баничката между зъбите ми. Тя имаше невероятен вкус като изключим лошия дъх излизащ от устата на въпросния полицай. Успях някак си да преглътна тестеното парче храна и да отпия глътка боза без да се задавя по описания вече начин. Мисля, че се получи нещо като рекорд по бързо ядене на банички.  Полицаите явно бързаха, защото отнякъде се носеше ведрото свирене на свирка и явно в съседните секции са пристигнали избиратели и имаше нужда от въоръжената охрана на изборите.

Когато изхранването ми приключи една жена с ведра усмивка ми поднесе бюлетината, като каквото беше нужно да се попълни в нея вече беше сторено за да не се напрягам излишно. Двама мъже грабнаха стола, на който седях и ме внесоха заедно с него в “тъмната стаичка”, но там вече нямаше какво да правя. Тутакси избирателната урна се появи на масичката вместо вкусната баничка и един член от комисията сграбчи едната ми ръка, като ме принуди да пъхна с нея бюлетината в цепката на урната. Всичко ставаше толкова бързо и професионално, че чак се запитах къде ли дават подобно образование. Накрая пак надуха свирките и познатите ми вече полицаи ме изхвърлиха на улицата. Аз се търкалях по тротоара, но поне бях нахранен. До мене тупна едно тяло на възрастен мъж и веднага след него млад човек се затъркаля също край нас. Докато се освестя тази канонада до мене от избиратели продължи, като всичките се бяха изцапали от банички и боза.

Изборите приключиха невероятно бързо. По-късно разбрах, че правителството е подело някакъв почин, за да нахрани гладния електорат. Хората бяха доволни и щастливи. Аз също.

Обичам да ходя на избори. Обичам да гласувам., но предпочитам кифла пред баничка. Ако не сменят храната аз ще гласувам следващия път за другите.