|
Лукчо учи кат разпран
мозъкът му плосък кат тиган.
седнал на бюрото
вперил поглед е в петното
мисли той за нещо друго,
може би защо е сиднал на бюро
и е вперил поглед в петно!
И след мислите задълбочени
ляга да направи нови схеми
Транзистори и интеграли
сипят се със самосвали.
Веско дреме и нехай,
всичко знае то се знай.
Ети изпитната дата
и трепери Лукчо пред вратата,
идва неговия ред,
пожелават му КЪСМЕТ.
Лукчо с лектора е стар познайник,
че за пти път се виждат не е тайна.
Изтегля си въпроса нашето момче,
и в миг разбира, че нещата не отиват на добре.
Май нова среща с лектора ще има
и така година след година!
До нови срещи студенте грешни! ;-)))
|