Снежанка си вървеше из гората и се чудеше к'во да прави. ‘Бах ти тъпото име – мислеше си тя – Снежанка! Ма така е, майка и смъркаше “снежец” нон-стоп, дъртия темерут и той не изоставаше, кво друго да я наредят, освен Снежанка? Пак добре, че не са ме нарекли .... абе не можа да се сети кво например можеха да я нарекат. Тегли една псувня, от която листата на близките дръвчета пожълтяха, а една катерица падна с изпънати крака от върха на един бор, и продължи нататък. Беше съобразила да подреди ловеца така, все едно глутница вълци са си подреждали пъзел с частите му, после са се изнервили, и са разритали пъзела из цялата гора; беше съобразила и да го облече в своята рокля, така че да изглежда, че вълците са се позабавлявали именно с нея. Сега беше спокойна, нямаше да я търсят. По принцип не беше много съобразителна, то ако беше, нямаше да се остави тая кукумявка, мащехата й, да се опита да я очисти, ама 4-те “червени дяволчета”, които изгълта с “ред-бул” явно си казваха думата. Кво си я казваха – направо крещяха, копелетата. Дилъра й каза да не взема повече от едно за 24 часа, ама- първо, всички дилъри така разправяха, и второ, тя обичаше да експериментира. В резултат на сегашния й експеримент пътеката след нея беше осеяна с мъртви животинки – ножът излиташе от ръката й с поразяваща точност, при най-мизерния намек за движение. Беше облечена в дрехите на ловеца (съобрази да ги свали, преди да го разфасова ), и беше взела всичките му оръжия. А копелето беше маниак – “Heckler&Koch”MP-5 с удължен пълнител, два ножа “Stealth” ( 375 долара единия, беше разглеждала сайта в интернет), карабина “Сайга” (‘баааах, тия руснаци немат равни) и “Desert Eagle”50-ти калибър. ‘Баааа, как е ловувал тоя бе?” – помисли си Снежанка – Сигурно е чакал мечките да се съберат по бързеите да ловят сьомга ( как се изкефи, че има “Animal Planet”), изчаквал е да се съберат поне сто и петдесет парчета, и е нападал с крясъци като 10-те разузнавача на 9-ти десантен батальон от съветската армия, когато видели, че две немски дивизии са обкръжили скрития казан с водката. Дааа, цяло чудо си беше, че се справи с него, но копелето я подцени – познаваше я от малка, беше свикнал да я гледа размазана като противните часовници на Дали, и не долови опасност в думите “Абе, я дай да видя кво пише на тоя нож” Е, ами bad idea, пич – помисли си Снежанка. После се замисли за себе си – как е могла да бъде такъв бльон през всичките тези години? Ясно беше, че дъртата кукумявка не я харесва, щото и след всичките пластични операции, които си правеше тя, и след тоновете хероин и хашиш, които пушеше Снежанка, малката пак беше по-красива. Та ясно беше, че кралицата не я харесва, ясно беше и че няма да остави положението така, ( спомни си кво ставаше всеки път, когато дъртата видеше в интернет, че някоя я е надминала по красота – максимум два часа след това в двореца се появяваха някакви чужденци, кралицата им казваше нещо, те казваха “Нон че проблема”, и на другия ден в новините пишеше “Акула изнасили и изяде “мис Свят”, или “Гарга-камикадзе се взриви в лицето на “мис Вселена”) Но когато се размотаваш 24/7 с фолио в ръка и пакети хероин в джоба, или за ранзообразие се излежаваш пред оригинално ориенталско наргиле с още по-оригинален ориенталски хашиш, много-много не те ебе кво става около теб... Мдааа, поне докато злобната ти мащеха не те изпрати с някакъв ловец-психопат в гората. Цял късмет си беше, че предишния ден дилъра и пробута тази нова стока – беше му писнало да я гледа размазана, а и искаше да засили оборота. Както и да е, сега беше в гората, и нямаше намерение да се връща. А гората си беше гора, не някакъв мизерен парк. Рода на баща й притежаваше мястото от поколения (това беше официалната версия; всъщност дядо й беше избил всички, които беше заварил тук, и беше обявил мястото за свое, а като говорим за маниаци – дядката беше Маниака! С главно “М”! ), и гората си беше гора като през 12-ти век, примерно. Та Снежанка се мотаеше и забиваше все по-навътре между дърветата, без никаква идея къде отива или какво ще прави. Всъщност тя не беша такъв заплес, просто години наред единствената й грижа беше да си намира местенце, където да не чува досадния шум на олигофрените от двореца, и да си се друса на спокойствие. Но ето че в критични ситуации можеше да действа бързо и решително. Докато се кефеше на новите неща, които откриваше в себе си, Снежанка се озова на малка поляна сред огромни дъбове, с още по-малка къщичка в единия край. Рефлексите и бяха на ниво (и как иначе, с 4 парчета “витамини за наемни убийци” в кръвта) – светкавично се хвърли странично в тревата, и падайки, изпрати къс откос с “Хеклер”-а в прозорците на къщичката. После се превъртя по корем и с отскок като ловуваща невестулка се шмугна между дъбовете. Заобиколи къщичката и от към задната страна се покатери на покрива. Съжали, че няма гранати – щеше да пусне една в комина. Както и да е, всичко си беше тихо и спокойно – май в къщето нямаше никой. Снежанка счупи една керемида, пусна две парчета през комина, и долепи ухо на покрива. Нищо. Тишина. Май беше чисто. Стисна единия нож между зъбите, “Хеклер”-а - в дясната ръка, хвана се с лявата за стряхата и с изпънати крака се метна надолу и напред през разбития прозорец. Рижави останки от котка бяха полепнали по отсрещната стена – откоса деветмилиметрови сладури не беше отишъл нахалос. “Бах та в тъпата котка – каза й мислено снежанка – кво дремеш на прозореца? Не знаеш ли, че може да ти отнесат главата така?” Моментално се сети, че самата тя в момента е идеална мишена, и с гмуркане се озова под едно от седемте легълца, които бяха подредени до стената. “Деба, кви са тия детски ковчези – помисли си Снежанка – метър и десет, тук само гъза не мога да си скрия.” Изпълзя изпод леглото, разритвайки порно-списанията под него, и трескаво заоценява ситуацията. “Значи – седем легла, маса, седем стола, седем мърляви чинийки, седем чашки, седем лъжички......аааааа. -Снежанка започна да откача -’Баааах ти откачените сектанти! Що сичко ви е по седем бе, ненормалници?” Е да де, беше ясно, че просто къщето е обитавано от седем.... ама именно там беше проблема – седем КАКВО? Гадните малки легълца, гнусните малки чинийки, масата, столовете, на които не можеше да седне, без коленете й да й запушат ушите.... “Деба лилипутите гърчави живеят тука, мамка му, къде се забих и аз?!- мислеше си тя – Сега ще вземат да ми довтасат цяло стадо генетични изгъзици, и с тия порно списания под леглата.... мноо ясно кво ще им се прииска. Погледа й пробяга по списанията – не, нямаше гей-порно, бяха си само stright. “Хмммм... да видим. Има ли електричество? Дръжки! Мамка му – една добра идея пропадна. Щеше да изпили крушката, докато се получи малка дупка, после да я напълни с барута и куршумите от 5-6 патрона от “Сайга”-та, да я обвие с тиксо (ако келешите имат тиксо в къщичката), и да я завинти обратно на мястото й. “Добре де, няма ток... Така... С кво си светят – погледа и попадна на газената лампа в ъгъла. –‘бах ти ужаса, газена лампа!!! Поне рибарска с батерии нямат ли?” Провери навсякъде – нямаше. Но пък в един долап имаше стъкленици с очи, и буркани с разни други части. “Супер – помисли си Снежанка – намърдах се точно където трябва. Бе знаех си, че нищо свястно не можеш да очакваш от седем мутанта, живеещи заедно, при тва без електричество и течаща вода” Изсипа очите от две стъкленици зад печката, и ги напълни с газта от газената лампа. После откъсна парче от един чаршаф (откъм долния край – към средата бяха лекьосани и втвърдени), и запуши стъклениците с плата. Обърна ги надолу, та тапите хубаво да се накиснат, и се замисли за следващия ход – избора на позиция. Изведнъж се сети, че можеше просто да драсне из гората, но май й харесваше да се прави на Джейсън Борн. Пък и вече беше късно – изострения й слух долови тътренето на седем чифта тежки обувки по пътеката, и гъгненето на седем кривозъби устенца. Погледна предпазливо през прозореца, но навън вече беше тъмно като в .... “абе много тъмно, в гъз не съм влизала” –помисли си тя. Огледа отново стаята – да се прикрива зад леглата нямаше смисъл; можеше просто да се изправи в средата на стаята, и когато уродите отворят вратата, да започне да стреля, но не знаеше нито как са въоръжени, нито какви са им уменията, а и така щеше да убие евентуално първите двама или трима пред вратата – другите щяха да имат време да се пръснат из тъмното между дъбовете, и тогава щеше да стане напечено... За момент се изкуши от мисълта за преследване в мрака, но все пак не знаеше нищо за враговете, освен, че са високи по метър и малко, чекиджии са, и държат очи в стъкленици. А едва ли някой им ги е изпратил по пощата, така че май беше по-добре да внимава. Вдигна поглед нагоре – къщичката беше тип “хамбар” – нямаше таван. Късмет. Хвана се за носещата греда, с рязко набиране се изстреля нагоре и се прилепи в ъгъла. Точно навреме – гадовете бяха пред вратата. “Някой ми е пипал порното”-писна един още от прага. “Млъквай, капут, на теб все някой ти е пипал порното – срязаха го другите. Как па няма да ти пипнем лепкавите списанийца!” Главчестите уроди се клатушкаха в тъмното между леглата. “Някой ми е ял в чинийката – разквича се друг – има засъхнали гадости в нея” “Олигофрен, нищо им нема на чиниите, само от месец не сме ги мили. А тва засъхналото са ти сополите, кой па ше яде баш в твойта мазна чиния, аре млъквай, че ми наду главата”. “Братлета, сериозно – някой е влизал в къщата” – обади се най-едрия. “Аре и тоя – отчая се предишния глас – абе кво ви става на всички бе? Казах ви да не ядете толкова от тия гъби, ма не – кой да слуша!!! Изядохте всичко, да ви еба майката, и сега ви гони параноя” “Стига мрънка, педал – ревнаха всички – кво сме виновни, че дрискаш през трийсе секунди и не можа да ядеш гъби? Как можа да объркаш пургативите с екстази бе, тъпанар? И аз кво сега, кат ме стегне запека да танцувам ли в кенефа с твойто екстази бе, капут? Аре дрискай сега и мълчи!” “А аз като ви казвам, че някой е влизал тук, не си приказвам глупости – избуча пак най-едрия. Току-що настъпах парче от котката! Я дайте лампата да светнем! “ Сега – помисли с снежанка – не им давай никаква преднина! Протегна се надолу – лампата беше точно под нея – и сграбчи главата на мутантчето. Вратът му леко припука, а тиквата му избумтя глухо в пода, когато Снежанка го пусна. Другите се суетяха около котешките парчета. Аре бе, кво прави тоя с лампата бе? –изгъгна едрия – Добре, заеби, сигурно пак си е настъпал патката и се е претрепал. Дайте някаква запалка да светнем! Искрата от запалката освети в бяло физиономиите им. На девойката не й трябваше втори поглед, за да разбере, че убивайки тия създания, прави услуга на всичко живо по земята, освен на горките червеи, личинки и бактерии, които ще изядат труповете им. Ех, ако знаеха какво ядат, щяха да предпочетат гладната смърт, ама.... Както и да е, да мрат гладни или да ядат лайна – нямаше време да мисли за тях. Безшумно като сянка се метна от гредата точно в центъра на кръга, който изродите бяха образували около котката, ножът й потъна между ребрата на единия, излетя оттам със замах и продължавайки същото движение преряза гърлото на друг, докато тя с ляватa си ръка изтегли “Desert Eagle”-a и пръсна от упор черепа на големия главчо. Другите трима се разбягаха, “Стелт”-а застигна единия и го прикова през врата към стената, втория нож пропусна (аааааахх, shit!!! -помисли си Снежанка – резил!!! ), но само защото копелето се спъна в мъртвия си шеф и се просна по очи на пода, където го застигна оловото от “Ийгъл”-а. Главата му просто изчезна. “ ’Баааах, кво са направили тия израелци?!-мина й през ума – бе не ги обичам много, ‘ма заради тоя пистолет им опрощавам и световната конспирация, и контрола върху световния капитал...” Оставаха още два изрода! В мрака над главата и профуча желязо – явно келешите имаха оръжие, и тя с кълбо се претъркли напред, долепяйки веднага гръб до стената. Стискаше пистолетите и се ослушваше, затаила дъх, а на лицето и беше изписано “най-после открих за какво живея” В къщичката беше адски тъмно, а в мрака около нея щъкаха два не съвсем дружелюбни мутанта. Можеше да стане сериозно. Тогава се сети нещо, претърколи се отново напред, в движение измъкна запалката от безжизнените пръсти на хипофизната недомислица, и се залепи в другия ъгъл. Драсна запалката в крака си – не искаше и за миг да изпуска нито единия пистолет, извади едната стъкленица от джоба си, и запали фитила. После разби стъкленицата в най-далечната стена, скочи, и с прикриващ огън от двата пистолета се изнесе гърбом през вратата, отнасяйки я с касата. Докато падаше по гръб навън, видя в светлината на огъня черен уродлив силует, който тичаше към нея с брадва в ръка. Първия изстрел го засили назад, а втория го подметна от земята. “Хеклер&Кох”-а беше добър, безспорно, беше дори перфектен картечен пистолет, но когато искаш врага ти да изглежда като ударен от малък астероид, и имаш “Дизърт Ийгъл” в ръка.... ами избора си идва автоматично. Оставаше още едно джудже. Изведнъж почувства, че я наблюдват, и беше права – ръждива стрела от арбалет почти одраска бузата й. “Откъде пък знам, че е ръждива? – помисли си девойката – Айде, тия мърлювци чиниите не си мият, та няма да са им ръждиви оръжията! Ръждива е била, сигурно съм лепнала тетанус само от тва, че мина покрай мен!” Запали втората стъкленица с газ, и я метна по интуиция натам, откъдето дойде стрелата. Добър ход – от тъмното излетя квичаща огнена гад, и изфиряса през разбития прозорец, преди девойката да може да реагира. “Да го гоня из гората? Или да го оставя да изгори? Като гледам в колко ката парцали са се омотали, дълго може да търчи така.... А! –явно се сети нещо. Стана, поизтупа се от мърсотията, и спокойно влезе в горящата къща. Хвана се за носещата греда, повтори упражнението с набирането, и след секунди изпълзя на покрива. В ръката си стискаше “Сайга”-та. “Така де, цял ден не съм имала случай да я пробвам.” Изправи се до комина, притисна крак в него за стабилност, и махна капака на оптиката. Подпаления таласъм се виждаше и с просто око – светлинката беше на около 600 метра, и се вдигаше нагоре – явно изрода изкачваше някакъв наклон. Погледна го през оптиката и веднага се дръпна – не е добра идея да гледаш огън през оптически мерник. Абе оптика.... оптиката е за лигльовци. Извъртя карабината странично и стреля. Огнената топка се срина надолу по сипея.... Снежанка вече знаеше какво ще прави. Беше открила себе си, гората беше необятна, а дори и да не успееше да се сдобие с нови патрони, все пак й оставаха ножовете. Наркотиците щяха да й липсват, но беше чула уродите да говорят за гъби, а и сто процента някъде растеше тревица.... И още нещо – само още някой да я нарече Снежанка!!! “The Blair Project” май й подхождаше повече....