някога, когато бях етичен,

          някога, когато си приличахме,

          все си мислех, че не те обичам.

          Все не можех да пресметна искрено

          как започна и къде ще свърши

          любовта ни, в клюките пречистена

          и за ден раззеленила върше.

          Нас навярно ни проклеха хората -

          мереха по нас с магии черни -

          и навярно в много грях го сториха

          да се любим верни и неверни.

          Не тъжа, че чувствата погаснаха,

          не тъжа, че рано си отиде,

          само ми е жал, че не зараснаха

          раните от тежките обиди.

          Винаги, когато ме целуваха,

          винаги, когато бях с момиче,

          винаги, когато се преструваха,

          все разбирах, че съм те обичал.