|
Поема пасторална, по сюжет - банална, донякъде - лирична и доста неприлична.
|
|
|
ПРОЛОГ
Възпей, о, музо ти делата,
възпей гърдите и краката
и подвизите най-достойни,
и сладострастия безбройни,
възпей ти тази Месалина,
най-първа в нашата Родина
отдала целий си живот
на хуй, държава и народ!
Позна тя курове достойни,
мъже различни и безбройни,
но пичката и яка волна
не бе от никого доволна.
И най-накрая тя прие
с магаре да се наебе.
Но тоз въпрос ще се разгледа
във епилога най-последен.
ПЕСЕН ПЪРВА
в която всеки ще узнай
нещо за един ратай
и за куреца му - екстра марка -
боздуган на Крали Марка.
Това във турско е било,
живял ратай в едно село,
високо нейде във горите
под облаците и скалите.
Живял той в хижа сламеница
със свойта щерка - хубавица.
И бил той сетен сиромах
и нямал грижи, нямал грях,
овчици две, една козичка
и сладкогласна магаричка.
Това бил целия му род,
това бил целий му имот.
На ръст бил нещо като мене,
но влачел курец до колене
и знаели за него всички:
моми, невести и вдовички.
И никоя от този край
не давала на тоз ратай.
Една, едничка там му дала,
родила щерка и умряла.
Останал пак самин вдовеца
и нямал вече що да клеца.
Отгледал женското магаре
и почнал него да товари.
Хрисимата магаричка
стана негова женичка.
ПЕСЕН ВТОРА
в която се разказва
за девойката Цветана
Както казахме преди -
тя в балкана се роди.
Майка й умря тогава
на зелената морава
и на малката девойка
сложиха коза за дойка.
Със децата си играеше,
от козата си бозаеше...
Към десетата година
детството и попремина,
извисила стан - топола,
а пък да я видиш гола -
вълна къдрава и гъста
от чатала - чак до кръста.
Долу пък между бедрата -
пичка розова - два ката -
гюл трендафил у саксия...
А за циците и в пазва
и до днеска се приказва,
топли, трепетни и бели,
и с две пъпки напращели.
Дупето - алал и вера,
само с него кариера
тя направи в Истамбул
щом султанът туй дочул...
(но за туй ще смогнем пак
да разкажем със мерак.)
Очи черни и красиви,
клепки палави, игриви,
от небет шекер по-вкусни
били сладките й устни.
Гледали я все в краката
попа, кмета, кехаята,
вземали й мярка леко,
ала само отдалеко
и по тази гиздосия
дялкали си те чикии.
Та нали била маленка,
ни на хоро, ни на седенка,
не познала сила мъжка,
ни ергенска твърда дръжка.
А гърдите й корави -
не стискали ръце здрави
и младежите от махалата
не й препипвали бедрата.
Един ден по икиндия
татко й - чобан Илия
поприседнал на вратата
и казал на дъщерята:
"Слушай, дъще, време стана
да ми бъдеш ти отмяна.
На ти гега, на ти свирка,
па стани и ти пастирка!"
И на утро към гората
тръгнала сама момата
и козичките подкара
тя към горската кошара.
ПЕСЕН ТРЕТА
тук във нашата поема
се явява нова тема -
за седмината овчари,
що за пичка загоряли
и пастирката Цветана
как бе първи път ебана.
Гори безкрайни се простират,
потоци бистри там извират,
тревата буйна е и гъста,
нагазиш ли - покрива кръста.
Живели там във мир в гората
овчари седем при стадата.
Те били здравеняци цели,
но женска пичка не видели.
Най-малкият от тях бил Бойко
с лице сияйно кат девойка.
Веднъж във гъстата дъбрава
Стоян почнал да го ебава.
Дошло му малко нанагорно,
но сам поискал си повторно.
И после двамата на смяна
ебавали се със Стояна...
Димитър, Петко и Илия
цел ден си правили чикии,
а стария ерген бай Владко
измислил нещо много сладко:
отвеждал стадото в лъките
и там ебавал той козите.
И само Радко кехаята
въздишал тежко из гората,
че сиротата му душичка
копнеела за женска пичка.
Ех, курец пичица желае,
не служи само да пикае!
Така прекарвали си дните
и край огъня нощите.
Спокойно, дружно си живели
и горе-долу подивели.
Комай забравили селото
и служба божия, хорото,
сборове, сватби и седенки,
момински кълки, бели ненки...
Един ден в горската дъбрава,
те гледат - стадо се задава,
но вместо стар чобан Илия,
напред - девойка - гиздосия.
На рамо с гега дреновица,
на нея бъклица с водица.
Пращи моминската й пазва
и кой я види се изпразва.
Първи ден преминал кратко,
поболял се само Радко,
пот избило го по шия
и направил си чикия.
Втори ден тръгнал по нея,
отдалече й се смеел
и не знаел що да стори,
как мома да заговори...
"Ама щур съм - туй си рече -
туй е путка, не е бебе,
през ден трябва да се ебе!"
А Цветана из гората
се залисва по цветята,
с пеперудки си играе,
после клекна да пикае.
Той пък скрит зад туфа малка
одма дигна хуй - бухалка,
поразкърши му главата,
а това видя момата.
Тя се сепна и поспре се,
хуя много й хареса
и във нея нещо рипна,
само пичката си пипна,
поразтвори си краката
и си пъхна там ръката.
Одма Радко се завтече,
приближи се и си рече:
"Що, бре, моме, душо волна,
гледам, май си нещо болна!
Имаш рана под корема,
хем голяма, хем червена.
Дай да пипна със ръката,
после малко ще те клатя,
за да мине, ще ти кажа,
с благ мехлем ще те намажа.
Малко ще боли, да знаеш,
ала трябва да изтраеш!"
Тя полегна на тревата,
леко вдигнала полата.
Смъкна гащите чобана
и за кръста я прихвана,
па разтвори й бедрата
и навири й краката.
Почна той да я лекува,
тя мълчи си и кротува.
Струйка алена полази
по бедрата на талази.
Пичката пращя и пука
докато й го зачука.
Тихо стана във гората,
спря ветреца по листата,
спряха да пасат овците,
занемяха им звънците,
а зефира от небето
нежно милва й дупето.
Час ли, два ли той лудува
и добре я излекува.
Тя го гледа мило, жалко,
каза му: "Ха, още малко!"
"Стига, моме, вече нема,
свърши ми се днес мехлема.
Ела утре по туй време,
двама пак да се ебеме!"
Тъй почнаха, както падне -
и пред обед, и след пладне,
ебан дива из гората,
изпомачкаха тревата.
И в реката - я ги виж -
правят си юрек-сикиш!
ИНТЕРМЕЦО
Но свърши горещото лето,
слана падна по полето,
стеле се мъгла в балкана
и студеното захвана.
Лед скова потока бистър,
наближи свети Димитър,
Цеца слезе за събора
в селото да види хора.
Там забрадки и сукмани,
гайди писани, тупани,
шарен свят - под път, над път,
че и гости от градът.
Цеца весела, засмена,
с нова празнична премена,
на кръст - сребърни чапрази,,
коси - буйни на талази.
Кой я види, кой я зърне,
два пъти ще се обърне
да погледа хубост дива -
не жена, а самодива!
Посред малката чаршия
седи градски чорбаджия,
на диван приседнал леко
стар изедник - хаджи Деко.
Цял толум със двойна шия,
ала още мераклия.
А наоколо раята
зяпнала го е в устата
и очаква що ще каже
големецът градски, важен.
На софрата на тепсия -
мезе люто и ракия.
А той крепи си шкембето
и си пуши наргилето,
сумти, пъшка и се мести,
зяпа булки и невести.
В тоз момент откъм мегдана
доближава се Цветана -
син сукман, пембена блузка,
леко циците си друска.
Щом я зърна отдалеко
взе й мярка хаджи Деко,
па си пита кмета Милко:
"Бре, чия е таз кобилка?
Казвай кой и е бащата,
да измолиме момата!"
"В борчове е цял до шия
татко й - чобан Илия.
Три години, що се вика
не си е платил беглика,
черга нема у дома си,
сал потури на гъза си.
Сега пращам аз пъдаря
тук при теб да го докара."
Пиха по една ракия
и дойде ратай Илия.
"Слушай, мой човек, агата
пита, даваш ли момата
във града да му слугува?
Ще живее, ще добрува,
не да ходи по горите
със овците и козите.
Затова ще ти заплати
на година - пет дуката
и отгоре за прилика
ще ти плати и беглика."
"Е, какво да кажеш, кмете,
имало късмет момето,
за града не сме мислили -
да се нещо не пресили?"
"Ей, сега пък, ти го рече!
Що си мислиш бе, човече?
Къщите му са сараи,
там слугуват пет ратаи.
Работата ще е лечка,
сал ще гледа хаджи Дечка.
Да не е голяма мъка
да му гледа рахатлъка?
Ще му чисти одаята
и постелите, кревата,
нали лани се спомина
баба ти - хаджийка Гина...
Тя ще му е за стопанка,
ще му пее, ще си нанка..."
ПЕСЕН ЧЕТВЪРТА
Тук описва се съдбата
нова, градска на момата,
без проблеми и без грижи
тя научи се да лиже.
Пристигна по икиндия
посред градската чаршия,
пораздрусана в колата,
нашата мома позната.
Къщата на хаджи Деко
не бе много надалеко.
Двор - просторен, двор - ливада
и висок дувар - ограда,
одаи, мази, мутваци,
три един над друг чардаци,
па килими, па дивани,
па паници, па сахани...
Зяпа слисана момата,
завъртя й се главата.
А до нея леко, леко
я прихваща хаджи Деко
и й дума: "Ой, джадето,
прах покрил ти е лицето.
Я да влезем ние двама
да се къпеме в хамама,
сам не мога да се мия,
после тебе ще изтрия...
Ха сега, девойко мила,
помогни ми да си сваля
гащите и таз премяна,
па свали и ти фустана!"
Без да чака и покана
Цеца голичка остана
и задърпа леко, леко
гащите на хаджи Деко.
На дивана той полегна
запуфтя и се изтегна.
Тя пък дума не продума,
сал погледна му толума,
а пък той - толум - могила,
а под него се е свила
пишка дребна на отроче,
горе-долу като попче.
Хаджи Деко попристана
и за циците я хвана -
цици ли са като цици -
напращели любеници!
Ти да си - не ще изтраеш -
цяла нощ ще си бозаеш.
И започна хаджи Деко
да ги стиска леко, леко,
а тя кротко там му легна
и към кура му посегна,
па се чуди и се дзвери,
че не мож да го намери!
Той пък като се изтегна,
главичката й понатегна,
поразкрачи си краката,
пъхна й го във устата:
"Лапай д'еба твойта мамка,
аз съм малко а ла франга!"
Туй хареса на Цветана
и да смуче тя захвана.
Той й легна на корема,
замря, сякаш че задрема,
поразтвори й бедрата
и си пъхна там главата.
Розовата пичка пипна
и езика там си тикна,
след туй дупето облиза,
но видя, че там не влиза,
никак не му беше лесно,
дупето й беше тесно.
Доста време се измина,
как се лижежа двамина,
после нещо на талази
във устата й полази.
Свърши Деко най-подире
и след туй се поумири,
почна в нос да си човърка,
пръдна звучно и захърка...
Заживяха там двамина
месец, два или година,
но момата наша, волна
от това не бе доволна.
Липсваше и курец здрав,
курец твърд и хуй корав,
курец чак до колената,
кат на Радко кехаята.
И започна да се вглежда
и слугите да заглежда,
и случайно един ден
тя полегна със Младен,
после рачи да опита
как ли се ебе Димитър,
най-подире във захлас
даде и на Атанас...
Но най-много и хареса
бай Величко като клеца.
Деко един ден дочака
важни гости от конака -
и Цветана на софрата
ще слугува на пашата.
А пашата беше млад
анадолски буен ат,
затова без много мъка,
скоро стана пазарлъка.
И на тази песен в края
влиза Цеца във сарая.
ПЕСЕН ПЕТА
От следното ще разберете,
как в дупето да ебете
(това е важно за мъжете)
Жени, вий знайте занапред,
последвайте го тоз съвет:
мома ли си, вдовица, дева -
във дупето не се зачева!
Разцъфнала като гергина,
като трендафил във градина,
най-лична хубост във харема
(такава хубост втора - нема)
а как бе сладка, как бе мила
и пичката си бе измила,
с лавандо смазала бедрата,
да се хареса на пашата.
На шията - гердан пендари
и нови свилени шалвари.
Под ризата и кенарлия -
щръкнали цици - чудесия.
Вдигна ръце и се протегна,
и на миндера се излегна,
и тръпка буйна на талази
по цяло тяло я полази.
Но ето, скоро на вратата
показа се и сам пашата,
след него - сал евнух един,
с перо, шишенце и зехтин.
Свали калеврите, чалмата,
свали шалварите пашата
и рече: "Машаала, топола,
я, казъм, да те видя гола!"
Пред него скоро там Цветана
съблече се и в миг застана.
А анадолският му кур,
с глава на едър чукундур,
повдига се и се навежда
и със окото я поглежда.
Тогаз пашата я прихвана
и я положи на дивана,
па рече: "Ти не гледай мене,
ами заставай на колене!"
И щом като туй нещо каза
с перото дупето намаза,
започна олио да тура
и здраво си напръска кура.
Цветана най-подир усети
главата мазна на дупето
и малко нещо се огъна,
но той по-здраво я напъна.
Болка сладка я накара
ташаците му да набара
и устните кат си облиза,
усети вече, че й влиза,
но даже никак не извика,
а сал изплези си езика.
А той прихванал рамената,
запънал здравата бедрата,
напъва, като луд жребец,
па после мина в ситен клец.
Притихнал целият харем,
слухти домът във унес нем,
във всяка стая до стена
подслушва по една жена
с надежда малка тоя път,
че утре нея ще ебът.
Премина лето, дойде есен,
а Цеца с танци и със песен
живее весело, напето
и се поебва сал в дупето.
И всяка вечер там пашата
зачуква й го до мъдата.
Но другите жени в харема
проклеха я със анатема,
без курец взеха да лудуват,
започнаха да се бунтуват,
събраха доста те пари,
подкупиха евнух Али
и той подшушна на пашата,
че нещо кръшкала момата.
Нали паша е - беше див,
а доста беше и ревнив -
отправи люта той закана,
препрати Цеца на султана.
ПЕСЕН ШЕСТА
Във тая нова песен шеста,
Цеца вече е невеста
и със своя дивен стан,
с престарелия султан
тя такъв рекорд постигна,
че му кура лабав дигна.
Като стигна тамо Цеца
беше празник във двореца,
а в султанските покои,
нещо там башка се крои:
пълно с принцове, имами
по нощници и по пижами,
а до тях паши, везири...
Всеки хуя си навири,
а пред тях безброй кюрпета
са заголили дупета.
Пък високо до султана
се изпъчила Цветана.
Всеки чака знак с глава
да започне ебанта...
А султанът се обръща
и Цветана той прегръща:
"Пръв съм, казъм, в таз държава,
ала кура ми не става!
Ако ти успееш днеска
да го вдигнеш до нощеска,
поне бир сахат да клатя -
путката ти ще позлатя!"
После дава знак на всички -
изпращяха двеста пички,
двеста стиснати дупета,
двеста чифта от мъдета...
На султана се поиска
циците й да постиска,
а тя му рече: "Не, султане,
така няма да ти стане!
Полегни на тоз диван,
постой малко ашатан,
не ме пипай по гърдите,
затвори си сал очите.
Ще ти стане, обещавам,
страстно ще те поебавам!"
И Цветана се присегна
и към хуя му посегна.
После тихо, без да вика,
почна лекичко с езика,
пооблиза му главата,
като друскаше мъдата
и започна издалеко
дупето да маже леко.
Тръгна малко нанагоре
и като достигна кръста,
ръгна в дупето му пръста.
После, като го обърна,
тя през кръста го прегърна,
със език в гъза му бръкна
и усети, че му щръкна.
Понадупи се Цветана
и отгоре се надяна.
Просто да се разтопиш -
чуден шадраван-сикиш!
Вика силно: "Ил Аллах!"
трогнатият падишах.
И запрета тамо всички:
путки, дупета и пички,
та по целите палати
никой вече да не клати.
Само Цеца с тръпка честа,
друска се и се намества,
и възседнала високо
го усети надълбоко.
Пипнал здраво рамената
той със нея се заклати,
тъй Цветана го раздразни,
че султанът се изпразни.
ПЕСЕН СЕДМА
Слава, братя, слава, слава,
май разбрахте що ще става:
пари, почести достойни
и мъже - жребци безбройни...
Но дотук не се прозира,
че Цветана ще умира.
И четете ред по ред,
що ще става занапред.
Свърши оргията нощна
на софрата най-разкошна.
Пред везири и раи
падишахът заяви:
"Тост за тебе, Цвето, пия -
от днес първа уруспия,
тук при мен те назначавам
и голяма власт ти давам!
Днес пред целия милет
с тоя екстра мурафет,
с тоя златен занаят,
правя те лауреат!
Денем можеш да дадеш
дупе на когото щещ,
През нощта те задължавам
само аз да те ебавам!"
Орден тура й на шия -
"Първа степен шафрантия"
(два са хуя там на кръст,
а под тях е розов гъз).
И основа във нейна чест
фонда "Сикишли прогрес",
да издава книжки разни
със картинки и съблазни,
и такваз литература,
дето одма вдига кура.
Като стана първа Цеца
куртизанка на двореца
захвана се как си знай
да се ебе тя безкрай:
със паши и със спахии,
с принцове и файтонджии,
но от целия милет
нямаше такъв атлет,
с кур или с минет дори
нея да задоволи...
Един прекрасен юлски ден,
във слънчеви лъчи облен
тя хвърли свойто фередже
и влезе във "Хайван бахче".
Времето горещо беше,
на нея пък й се ебеше,
искаше да се разкрачи,
но тука нямаше ебачи...
Тези прелестни градинки
бяха пълни с животинки:
вълци, лъвове, лисици,
слон, жираф, камилски птици...
На широко си живяха
и свободно се ебяха.
Па разкърши се Цветана,
лека, гъвкава кат мряна,
доближи се до заслона
на камилата и слона.
Гледа тя за първи път
как ли ще се наебът,
зер в нашите поля, градини
нямаше таквиз гадини.
Слонът - със хобот три метра,
глади си го и го метка...
Ах, какъв е неприличен,
дълъг, гъвкав, еластичен,
що за нова чудесия -
с кура си вода да пие?
Пожела и се да легне
или да му го възседне,
със надежда тайна, скрита,
някак си да го опита.
Но той малко го заклати
и на два метра я отпрати.
"Не би то кур! Не би то чудо!
А пък като ме не щещ -
майката да си ебеш!"
И обърна му гърба си,
тръгна други кур да търси.
В тоз момент видя магаре
магаричка да товари.
Викна ревностно, с уплаха,
очичките й заблестяха,
друсна й една тояга -
магаричката избяга.
После Цеца вдъхновена
магарешкия кур надена,
а той беше като кол,
расата му - анадол.
От безумна страст обзета
здраво се притисна Цвета,
а на него му хареса
и я трасна като в преса.
Путката й се присекна
и от болка Цеца клекна,
и започна да се бори,
но той вече я разпори.
Ох, аман, аман, аман,
за нещастния султан!
ЕПИЛОГ
От разбраното до тука
извадете си поука!
Със молитва на устата
Цеца литна в небесата:
"Господи, греха си зная,
за мен няма място в рая,
за мен място ще се пада
нейде по-дълбоко в ада!"
А пред райската градина,
насъбрали се мнозина
и през дървената порта
всеки дава си паспорта.
Свети Петър на бюрото
понабърчил си челото,
със пешкир потта си брише,
бавно пропуски им пише.
А Цветана го поглежда,
но без всякаква надежда.
Поизтри си той темето,
па поглежда досието:
"Нещо, май си закъсала,
много май си се ебала.
Трудно ще е, дъще, мъка,
пък и нямаш препоръка!"
"Отче, знам, не съм за тука,
много върших курвалъка,
не бях лоша, бях работна,
ако че съм неграмотна.
Иначе не съм грешила,
ни съм крала, ни убила...
Поебаха ме мъничка
и на мойта буйна пичка
цял живот робиня бях...
Много, много се ебях!"
Но и нашия светия
беше много мераклия,
той подробно я огледа
и пред всички заповеда:
"Точка турам по въпроса!
Ти каква си къдрокоса
и с такава златна пичка,
тук те слагам - кадровичка!"
Ангелче засвири "сбор",
събра се самодеен хор
и в простора син, чудесен
се понесе бодра песен:
"Алилуя, алилуя,
нека всички тук да чуят
и да знаят по света -
не е грешка любовта!
Вий добре го запомнете
и спокойно се ебете!
Алилуя, алилуя
и за путката,
за хуя,
алилуя, алилуя! |
|
hahovci.dir.bg 
Що е то простотия и има ли тя почва у нас?
