ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА АРАГОРН, СИН НА АРАТОРН
Ден първи:
Убити назгули: 4. Бива.
Срещнах се с хобитите. Изминахме 40 км. Одрах една катерица и я излапах.
Още не съм Крал.
Ден четвърти:
Забихме се с хобитите в планината. Боромир адски ме дразни.
Ми още не съм Крал.
Ден шести:
Убити орки: нема. Кофти. Вид: брадясал и мъжествен. Мно'о яко!
Иска ми се да сритам Гимли. Е, друг път.
Абе, не съм Крал.
Ден десети:
Сори, ама заебах малко писането. 'Баси тъмницата е в Мория. Нек'ъв Балрог има тука.
И днеска не станах Крал.
Ден 11:
Убити орки: 7. Яко! Мязам на просяк.
Леголас май е по-готин.
Ако бях Крал дали щеше да си пада по мене?
Ден 28:
Фродо напоследък 'почна мно'о да ма кефи. Сам ще ме утрепе ако му се пробвам. А пък и косматите крака са малко гадни.
Не съм Крал.
Ден 30:
В Лотлориен. Галадриел май ми е метнала око. Сочно парче.
Полафихме си с Боромир. Абе май не е лош.
Взех душ. Еха!
Ама още не съм Крал.
Ден 32:
Убити орки: нема. Вид: леко брадясал.
Леголас ми каза, че сянка на заплаха трови ума му.
Май тоя Леголас е обърнал резбата.
Тц, не съм Крал.
Ден 33:
Убити орки: хиляди. Супер яко.
Орките видяха сметката на Боромир. Тъпак.
Вярно, умря достойно в ръцете ми, но поне се убедих, че е абсолютен педераст.
Почвам да се съмнявам и в Гимли.
Лека ти пръст, Боромир.
Не съм Крал, но поне Боромир ме мислеше за такъв. Може да е от загубата на кръв.
Ден 34:
Фродо отпраши за Мордор. Каза, че отива сам, ама взе и Сам със себе си. Защо ли? Боже мой, само аз ли не съм педераст в тоя филм?
Хаха, кой го казва...
Мамка му, още не съм Крал.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА БОРОМИР
Ден 1:
Бях на Съвета на Елронд. Арагорн се пра'и на мъж както винаги. Мисли се за велик, щото ръби оная елфическа пичка. Така де, само защото някой си е як в раменете, има големи мускули, готин тен и е доста мъжествен не значи... Баси, май се поувлякох.
Май ме убедиха да тръгна на нещо като мисия, докато се увличах по неговия огромен... меч.
Опаа..
Ден 3:
Шибан Пръстен, шибан поход, шибана задруга.
Ден 4:
Днеска Фродо си изпусна пръстена. Вдигнах го, но Арагорн провали всичко. Надменно копеле. Как ли ще се чувства ако му забуча Рога на Гондор в...
Шибан Пръстен.
Ден 5:
Очевидно е, че Арагорн си пада по Фродо.
Ха ха ха.
Сам ще го утрепе ако се пробва.
Ден 6:
Арагорн още залита по Фродо. "Боромир, върни пръстена на Фрооодооо." "Боромир, нека аз понося Фродо."
Ебаси как му се слага.
Ден 10:
Защо Арагорн не си пада по мен?
Ден 11:
Изведох Фродо от Мория.
Кат' че ли ми хареса.
Надявам се да не стана извратеняк падащ си по хобити като Чичо Виндермир. А и като знам кво му се случи... Мери и Пипин също са сладки...
Между другото, Гандалф умря.
Ден 30:
В Лотлориен. Галадриел е баси мацката. Сто процента я впечатлих с грубата си немита мъжественост.
Леголас се окъпа във фонтанчето й. Загази го. Ха ха. Елфски педал. На бас, че си боядисва косата. Има и бенка на носа.
Арагорн предложи да се изкъпем. Жалко, че нямаше предвид заедно.
Шибан Арагорн.
Ден 33:
Фродо се е побъркал по тоя пръстен. Дори не ми дава да го погледна, да му еба майката. Посборичкахме се докато се опитвах. Награбих го, ама стана невидим. Щех да си го гушна, но ме фрасна тъпака.
Арагорн да го духа. Ха!
Ден 35:
Убиха ме орки.
Шибани орки.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА САМОЗНАЙ МАЙТАПЕР
Ден първи:
Фродо е прободен от Моргулско острие.О, не! Пипин се разплака. Казах му че всичко ще се оправи, защото господин Фродо е прекалено секси за да умре.
Това на глас ли го казах?
Ден трети:
Последвах господин Фродо в Ломидол, където елфите ще го излекуват. Гандалф ми каза да помогна на бедния, изпаднал в безсъзнание господин Фродо, да се отърве от мръсните дрехи. Така че свалих му дрехите и го изкъпах. Още веднъж, и още веднъж. После Гандалф дойде и ми каза: "Шест къпания са повече от достатъчни, Самознай Майтапер".
Надут тъпанар, сигурно не се е къпал от Втората епоха насам.
Ден четвърти:
Чудя се, дали не е време да изкъпя господин Фродо още веднъж?
Ден пети:
Елфическият ягодов гел за баня на Елронд е много цветен и приятен.
Гандалф е адски скучен.
Ден шести:
Господин Фродо се събуди! Изглежда че се оправя бързо, само дето много се притеснява защо пръстите му са така набъбнали.
Реших да не му казвам за всички къпания.
Ден седми:
Промъкнах се на тайният съвет на Елронд.Фродо предложи да занесе Единствения в Мордор. Господин Фродо е толкова смел, красив, висок и прекрасен.
Е, добре де, може би не чак толкова висок.
Ден осми:
Пътуваме за Мордор. Ако ме питате, другите от задругата са много съмнителни. Най-вече Боромир."Уча Мери и Пипин как да се бият с меч", да бе на баба ми Лобелия шапката. Очевидно е, че е един перверзен хобитосваляч, който обича да се въргаля с малки човечета.
Ден девети:
Арагорн е също толкова перверзен, колкото и Боромир. Явно е навит на господин Фродо. Ще го утрепя ако се пробва.
Ден десети:
Баси тъмницата е в мините на Мория. Трябваше да опирам меча в гърба на Арагорн всеки път щом се пробваше да обара господин Фродо отзад.
Гандалф падна в бездънната пропаст. По-късно господин Фродо каза нещо за островърхата му шапка, но аз не го разбрах, щото съм един невинен млад хобит от Графството, и не разбирам от изкусни речи.
Пипин каза, че Леголас е пуснал на Гимли.
Гадост!
Ден петнадесети:
В Лотлориен е адски гот. Само дето елфът блондинка се пуска на господин Фродо. Казах на Пипин че разликата във височината ще направи връзката им невъзможна. Пипин каза че, господин Фродо може да си вземе кокили.
Мразя Пипин.
Ден 22:
Тръгваме си от Лотлориен. Чао, чао алчна елфке.
Не съм сигурен къде точно отиваме, но явно е свързано с вода, тъй като ни дадоха лодки. Всъщност, не ми пука много, стига да съм в една лодка с господин Фродо.
Ден 23:
В крайна сметка Боромир се нахвърли на господин Фродо. Разбира се, бе пронизан от стрела (Урааааа), но не си призна, че е перверзник. Твърдеше, че е искал да вземе пръстена, за да властва над света, и да унищожи злото завинаги, но всички знаем че това не е така.
Ден 24:
Боромир е убит от орки. Знаех си че и орките стават за нещо.
Фродо тръгва за Мордор, и се съгласи да ме вземе със себе си, урааа! Трябва да развеселя господин Фродо. Необяснимо защо е много тъжен, че трябва да се сбогува с Гимли. Сега както е силно депресиран, твърди че ще умре девствен в безплодните обширни владения на Черния владетел.
Хмм, ще я видим тая работа.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ПЕРЕГРИН ТУК
Ден 1
Невинно крадях зеленчуци, когато се сблъсках с Фродо и Сам. Въргалянето из царевицата с Фродо беше доста приятно, но Сам побърза да ни раздели със забележима доза недоволство. Трябва да поговоря с Фродо относно прекалено благосклонното му отношение към най-обикновени прислужници с неконтролируемо поведение и собственическо чувство.
Паднахме от един хълм. Мери беше много разочарован, че си счупи моркова. Тъкмо беше намерил един с доста подходяща форма.
Ден 27
В Ломидол е много гот. Обаче вече ми се повръща от Сам, с когото делим една стая. Постоянно е вир вода и смърди на ягоди. Също ми писна глупавите елфи да ме бъркат с уникално растение, което "толкова много прилича на живо"!
Ден 28
На майтап се включих в Задругата на Пръстена. Всички са големи пичове с изключение на Леголас, който изглежда малко сприхав. Вчера ме държа провесен над една скална пукнатина, докато призная, че той е най-прекрасният елф в Задругата. Не ми се искаше да му казвам, че той е и единствения елф в Задругата, тъй като пукнатината беше наистина дълбока.
Ден 32
Изминаха 25 дни откато срещнахме Арагорн, а той още не си е мил косата. Започва да ме притеснява.
Ден 34
Сам е в голяма грешка относно Боромир. Много приятен човек. Покани ме на разходка тази нощ, като обеща да ми даде да подухам неговия Рог на Гондор. Нямам търпение!
По-късно през нощта
Винаги съм мислел, че духането на Рога на Гондор е свързано с призоваване на всички армии на Запада.
Очевидно не е така.
Много образователно, все пак.
Ден 36
Голяма тъмница е в мините на Мория. Е, малко се поуспокоих, че Боромир не може да ме набара натясно и да ми се оплаква как Арагорн бил безчувствен и задръстен задник, падащ си по хобити. Ха, намерил кой да го каже! Арагорн обаче е хвърлил око на Фродо. Сам ще го утрепе ако се пробва.
Ден 45
Хванах Леголас да лъска ботушите на Арагорн, което обяснява защо Арагорн продължава да припада в ръцете му. Палав елф!
Арагорн все още не си е мил косата.
Ден 46
Гандалф умря. Всички сме покрусени. Леголас се опита да ни развесели, като съблече всичките си дрехи и разигра няколко доста ефектни сценки от "Силмарилион - Мюзикълът". Все още всички са покрусени. Леголас се нацупи. Типично за 3 вековен елфически принц.
Ден 47
Много е приятно в Лотлориен. Случайно попаднах на Гимли, докато взимаше душ. Сега разбирам какво имаше предвид Гандалф като обясняваше, че съществуват и по-страшни неща от орките.
И… Арагорн ли се криеше под мехурчетата? Май ще имам кошмари седмици наред.
Ден 48
Арагорн си изми косата. Хип, хип, УРААА!
Май наистина беше той под мехурчетата.
Ден 52
Боромир ми посвети поема. Мери твърди, че аз го вдъхновявам. Разбира се, Мери твърди и че плача като момиче. Всъщност Мери е баси копелето през повечето време.
Поемата не е особено добра. Няма рима. Чувствам се пренебрегнат.
Ден 56
Казах на Боромир, че все още не се чувствам готов да му се пусна и той се хвърли пред стрелите на орките. Без майтап! Хората са прекалено чувствителни понякога.
Отвлякоха ни Урук-Хай. Не особено дружелюбни типове. Мери казва, че може да ни се наложи да им пуснем за да избягаме. Подозирам, че Мери няма търпение. Безполезен тъпанар! Орките са много смрадливи. Внезапно Боромир започва да ми липсва.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ГИМЛИ, СИН НА ГЛОИН
Ден първи:
Гррр. Аггрррррххх.
Ден втори:
Моткането в Ломидол при задръстените елфи е много лошо за храносмилането ми. Попитах Елронд дали може да се преместя в стая на втория етаж, понеже не мога да вляза в банята, без да видя къпещи сред ароматни свещи хобити. Абсурдно е - вчера ме опръскаха с пяна от елфическият ягодов гел за баня на Елронд. От друга страна, сега брадата ми е мека и искряща.
Ден трети:
Елронд отказва да ми даде стая. Тази сутрин отново налетях на хобити. Какво по дяволите правеха с този морков? Шибани малоумни копелета. Нищо чудно че не могат да им пораснат прилични бради.
Ден седми:
Подозирам че Арагорн, син на Араторн, е един перверзник, падащ си по хобити. Напълно пренебрегва елфическата секси годеница, като предпочита да налита на малки гномчета с космати крака и кожени панталони. За щастие аз, Гимли, син на Глоин, съм тук за да се погрижа тя да не самотна.
По късно
Елфическите девойки определено могат да ми топлят ушите. Супер съм!
Ден девети:
Съгласих се да отида на някакво приключение. Арвен става ужасно нахална. Гимли, син на Глоин, няма да разреши да му се натяква за обвързване. Предпочитам да прекарам времето си с обидчивите хобити и надутите елфи, отколкото да остана в Ломидол и да обсъждам "нашата връзка".
Ден 13:
Баси клинча е на Карадрас. Заформи се сериозен бой, за това кой да носи хобитите нагоре по планината. Не се намесих, защото бях зает да показвам на Леголас как да сплете правилно косата си. Боят свърши, когато Арагорн пъхна Носителя на пръстена в панталоните си. Точно така. Наследника на Исилдур. Задуши носителя. Честно, тези хора...
Ден 14:
В мините на Мория. Абе, май малко съм пообъркал сметките с няколко годинки. Изглежда братчеда Балин е мъртъв от близо 60 години. Хм, странно, трябваше да забележа, че последната коледна картичка, която получих от тия в Мория е от доста отдавна. Сори, ама аз не мога да мисля за всичко.
Ден 15:
Гандалф падна в сянката. Хобитите използваха повода да направят сърцераздирателни плачливи сценки с много прегръдки и целувки. Наложи ми се да изтърпя мъжествената прегръдка на Боромир, въпреки че той все си завираше Рогът на Гондор в слънчевият ми сплит. Поне се надявам да е бил Рогът на Гондор. Направо не ми се мисли, ако не е бил той.
Ден 16:
Леголас ми каза, че Арагорн е навит на Фродо. Сам ще го утрепе ако му се пробва. Казах на Леголас, че според мен водачът ни не трябва да е развратник. Тогава Леголас ми предложи да се изкъпя заедно с него. Подозирам, че цялата елфическа поезия за славните връзки между воините са само прикрития за разни садо-мазо истории.
Ден 20:
В Лотлориен. Галадриел е яка мацка. Докато хобитите са гушкаха, а Боромир преследваше Арагорн, имах време да ѝ покажа няколко джуджешки трика. Нищо специално, само малко игра на "Скрий шлема" и "Дълбаене в мината". Много задоволително за всички, с изключение може би на Келеборн. Ама, като се позамисля, това май беше Келеборн. Абе мама му стара, не мога да ги различавам тия елфи.
Ден 22:
Напуснахме Лотлориен. С дни киснем и гребем в тия лодки. Започвам да се чувствам самотен. Всъщност, хобитите не изглеждат никак зле. Даже са доста сладки, като изключим идиотските им прически.
Мамка му, не мога да се добера до Фродо, без Сам да ме захапе по крака. А и Пипин ходи с Боромир, така че ще видим дали Мери не иска да се поразходи на лунна светлина довечера. Три пъти ура за здравите връзки между воините.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА НАЗГУЛ №5
Ден 1:
Току що отворих коледното ми подаръче от Саурон. Много, много, много красиво пръстенче!
Ден 1 000 967:
Отново получих кутия бонбони за Коледа като бонус от Мрачния владетел. Както обикновено Саурон е изял всички карамелчета и ми е оставил само тези с ягодов крем. Как презирам живота си на долен роб.
Все още съм безплътен.
Ден 1 001 056:
Много е скучно в Барад-Дур. Няма какво да се прави, освен да решаваме кръстословици с орките. Много е гадно, щото орките знаят само черният език на Мордор. Пробвайте се вие да напишете "Аш Назг Гимбатул" и ще видите какво имам предвид.
Ден 1 001 102:
Подозирам, че Саурон се подготвя за нещо. Видях го да си слага спирала за мигли с брокат. Подозирам, че той ще е много щастлив като си възвърне физическата форма, и ще може да се облече отново.
Ден 1 001 105:
Да, Саурон определено се подготвя за нещо. Нареди ми моментално да заловя един хобит и неговия близък приятел, който по някакъв начин се е добрал да Единствения.
Предложението на Кралят-Чародей от Ангмар да дадем обява във вестника и да чакаме някой да се обади, беше отхвърлено.
Ден 1 001 106:
Дадоха ми чисто нова и бърза кобила. Ама не за да я таковам, разбира се.
Жестоко!.
Кофтито е че още съм безплътен.
Ден 1 001 107:
Снощи бях много близко до пипването на носителя, но главният назгул щеше да умре от смях докато наблюдаваше как носителя на пръстена и другите трима се гушкаха заедно.
Подозирам че Гандалф го е избрал за носител повече заради големите му сини очи, отколкото заради героичния му дух.
Ще му наваксам аз на този перверзен хобит и неговия харем от дребни гаджета в Брее. С нетърпение чакам да се напием след това с останалите.
Ден 1 001 109:
Шибан Арагорн! Шибан Исилдур и всички негови наследници. Поколения от перверзници, падащи си по хобити, които не са полезни на никого. Сина на Араторн обарва носителя. За да забравя провала на задачите от Саурон, прекарах цяла нощ пиейки в Брее. Хората тук са много осведомителни.
Питиета: 10 Май Тай (тогава забодох ханджията на пръчицата с черешката).
Убити: 17 човека. Много сме яки!
Ден 1 001 115:
Следя наследника на Исилдур и групичката от хобити вече шест дена. Арагорн определено сваля носителя. Сам ще го утрепе, ако му се пробва.
Ден 1 001 116:
Малко се поувлякох, искайки и аз да гушна Носителя на пръстена. Себичното копеле Арагорн превъртя и ме подпали. А и Сам се опита да ме убие, но забелязах че съм ударен в колената с тиган доста по-късно.
Ден 1 001 119:
Днес срещнах елфическото гадже на наследника на Исилдур. Докато се заливах от смях при мисълта, че Арагорн - хобито сваляча, си има "приятелка", бях отнесен от потока на реката.
Конят е мъртъв, бронята ръждясала. Трябва да се върна в Мордор за да ме оправят.
Не, не такова оправяне.
Абе, ти да не си падаш по духове? Шибани перверзници...
............................ може и да има продължение...
...ако ви хареса
|