Кратка справка за Випуск 2002 "г" клас
Мишо първи се измъкна
Пандата влюбена изтръпна.
Биби президент е най-велик
най-глупавият в класа е Дик.
Ицо разказвач е виртуоз
Пламен - смешник е, и е прост.
Нежен Шуши е много тих,
внимавайте с него - става див.
За Ирена нищо няма,
Жас повръща кат заляна.
Ади има усмивка странна,
Ива разврати се във възраст ранна.
Марта с мазна усмивка учителя дари,
Ицко с поглед я следи.
С Дики имат общи интереси -
кой повече жени ще меси.
Марта и Вафли потайно си намигат,
как не им омръзна в час ръце да вдигат!
Катя и на мравката път прави,
Васка има мишници корави.
Денка мята погледи наляво и надясно,
селянин ще си намери - то е ясно.
Руми пак държи речи в час,
Детелина няма глас.
Жас обича да досажда,
нахална е и се заяжда.
Все пак тя добра е,
но това всеки знае.
Катина пак е недоволна и се възмущава -
учебникът написан зле е, Калоян вбесява.
Добрев със странна прическа пак Иван тормози,
той задава въпроси, води диалози.
Лидия професорствува всеки ден,
никой не я слуша, освен Дик - олигофрен.
Влади седи си кротко на последия чин,
Миги пак си слага грим.
Тя е понякога опасна,
Ицо кат' животно грабна я и млясна.
Мили ми Бошнаков жени не подбира,
Бакърджи Дикльовски не спира да онанира.
Клати се дори в час,
Добрев днес е педераст.
Цвета командва средната редица,
разкрещя се много на Елица.
Добре, че дойде бала,
с радост да си вземем раздяла.
Калоян ревеше,
Дики ръце в гащите държеше.
Ицо пак ходи на проститутка,
Мили ми на тутурутка.
Жените ни в дискотеката спохождат,
на Бош ръцете задници обхождат.
Това е финала на стихотворението за бала.
Киро Пора
Днес жадува Киро Пора
за хубавата Лора,
защото снощи в двора
се бе качила на стобора
изтощена от умора
зарaд любовта на Киро Мора.
И тогаз намигна Киро Чвора -
"Аз съм твоята опора!"
Много хора мислят Киро Бора
за утрешна опора.
А всъщност Киро Тора
е просто кикимора.
Киро стийптизьора
от отбора на затвора
излезе на двора
и спъна се в монтьора
също от затвора.
Тогава монтьора
взе една подпора
и халоса Киро Каскадьора,
който престана да бъде на хората опора.
Вафли развърта
Вафли се е пременила днес,
всеки гледа я с интерес.
Тя има ден рожден
и внезапно избухна добревия член.
Той голям подарък й занесе -
пенисът му вече бе бесен.
Той проби му панталона -
мазен и голям бобърът я нападна на балкона.
Гостите обаче зазвъняха -
добревия пенис те секнаха.
Дики славен онанист
влезе бързашки,
подаръкът й даде той просташки.
Тя отвори го веднага,
Дики почна да й посяга.
Тя му каза да почака,
Бошнаков дойде и каза че ще се наака.
шмугна се в кенефа веднага,
вътре Добрев си размахваше жадната за плът тояга.
Вафли подаръкът спатроса -
вътре животински-голям вибратор я цапардоса.
Кулминацията дойде -
Дик я нападна да я наебе,
Бошнака щеше да се насере,
а Добрев с члена гонеше го,
като вампир загорял,
щом косматия мy задник бе видял.
Вафли осемнайстия си рожден ден отпразнува-
Дик онаниста остана да будува...
Денят на ОТМЪЩЕНИЕТО НА ШУШИ!!!
1)
Шуши детското си гледа,
Дик мазни чикии млатеше до него.
Шуши невинно се обърна -
върху разбеснелия се Дик повърна.
Шуши тромбата извади -
той в устата до прицели,
и правилно уцели.
Свирка бърза си направи,...
2)
Шуши-малко гномче-
във вуду-кукли забива той своето пиронче.
То изригва като див вулкан,
щом види на Доге задника космат, голям!
Ванчо колкото е тих -
кура му мазен станал е дръглив.
Цялото мy тяло е в косми обрасло,
все едно в лайняно блато е расло.
Малък Шуши е сладур,
Калоян Брадати чукундур.
Щом двамата в едно се слеят
от порно каналите им се смеят.
Индивиди
Васка запек я напъна,
тоалетната чиния тя огъна.
Мазна миризма разнесе -
вкъщи смут пренесе.
Такава гнусна смрад
няма никъде на този свят.
Това говно убива всяко живо същество.
Пандата с фекалий трябва някой да облее -
къщата от изпражнения да и прелее.
Тя трябва да умре докато някои отгоре лайна и сере.
Майка й мръсна курва -
самозадоволявала се е с лайна,
повече от сто е натопотчила във всяка своя дупка!
Жасмина пръдна -
нещо смръдна.
Откъде дойде таз смрад -
от нечии задник загорял, чепат.
Шуши го подуши-
носът му се запуши.
Добрев го удари хормона
и завря ръчички на Вафли в панталона...
Мушнаков в действие
Малка Сийка се надруса брутално -
шишенце с аспирин тя "закуси" анално.
Мили ми Бошнаков тя напляска с ръчичка -
даде мy да ближе пичка.
той с космарлъци я надра,
жадната за членове Сийка пощръкля.
Дик у тях онанира
седнал на ръждясала секира.
Той на садо-мазото е фен -
жалък тип, олигофрен!
Последни дни
Добри молива си загуби,
в гъза му се спогуби.
Целия мy задник се поду -
заприлича на иглу.
Малък Шуши мy шушна оферта -
в гъза да му приюти отвертка.
Калоян космато го обара,
докара Шуши до поквара.
Куравей Дикльовски ги следеше,
непрестанно кура си държеше.
Дик отново свърши първи -
в гащите си се изхвърли.
Леле Дики к'во направи -
гащите си олигави.
Устата мy като пералня
излиза пикнята мy фекална.
Малка Жаки го надуши -
с вибратора си гъза мy подпуши.
Дик неочаквано и се изпразни в пазвето-
тя извади си пичето.
Изведнъж смръдня нападна Дик-
той реши втора цикня да удари
след като газът на Жаки му се стовари.
Застреля я Сперминатора отново -
Жаки изяде мy потомството сурово.
Добрев и Шуши
Шуши от сладка дрямка се пробуди
Добрев от легълцето мy искаше да го прокуди.
члена навън си заголи -
Шуши го надуши и тръгна да го коли.
Добревски се ококори и за прощъпълник
го надяна на своя кърник.
И двамата крещяха зверски,
леглото направиха на трески.
Зла чистачка ги видя загоряло
Иван нападна за начало.
Опозори мy тя телцето
и поправи легалцето.
Добрев в банята се бе покрил -
седеше върху прът загнил,
чистачката не го намери
и главата на Шуши зачимбери
Мили ми Бошнаков, Куравей Дикльовски и др.
1)
Бошнаков зъл татарин-
перчема мy лети по-високо от Гагарин.
Той голям мустак вади -
готов е всичко да прегази
щом тръгне скочубра да налази.
Дикльовски нямаше какво да прави
сам върху леглото се стовари.
Мяташе се обезумяло -
морковчето мy го беше засърбяло.
Баба мy отвори вратата -
той тъкмо се чекнеше в клоака.
Тя с тенжера го запердаши -
той в гардероба се затараши.
2)
Дик среща с Лидка си насрочи,
неговото сърчице щеше да изскочи,
кура мy напомпано подскочи.
Тя мy въртеше свирки в беседка,
езикът и стана на подметка.
Бакърджи войвода има клан -
"Бакърджиците със вожд посран".
Той я възкачи на беседката отгоре,
кривозъбия си хуй й той забоде.
Миришещия мy озурпатор
се разпъна като пеленгатор.
Ода за женския гъз
Ода за женския гъз Поетите от Омир още та чак до Вазов в наши дни възпяваха в безсънни нощи все добродетелни жени. Възпяват устните, косата, гърдите като на коза, възпяват ханша и бедрата, ала забравят за гъза. Жени, без гъз какво сте вие? Кажете смело, без сръдня! Не е то нещо да се крие, ни само орган за пръдня. Гъзът е нещо естетично и кой не тръгва след жена, която с крачки естетични тъй смело си върти гъза? Кажете още кой не зяпа, кога жена се наведе? Гъзът й, бялнат като ряпа, с греховна сила го зове. Не е ли вярно, че в кревата, преди да почне любовта, ни съблазнява нас жената, като я хванем за гъза? О, женски гъз, бъди прославен! Надебелявай и цъфти! Сърцата мъжки покорявай и към съблазън ги води!!!
***************************************
Сери, когато грей луната! Спокойно брой си ти лайната, които като тънка прежда гъзът ти кльощав произвежда... *** Дрисках дълго под върбата. С клон забърсвах морен гъз. Жадно гледах как лайната бавно тънат в мека пръст... *** Горещите ти устни са солени - навярно пак си правила минет. Но аз ще продължавам да те шибам, понеже съм простак, а не поет.
*********************************************
Пърдиада (Пеньо Пенев) Пърдете, братя, без стеснение, не се измъчвайте от зор. Защо ви е ограничение там, дето нужен е простор? Защо ви трябва да се стискате? Пръднете си със силен глас, със тон и тембър, както искате - тенор, сопрано или бас. Пърдете бавно, във анданте или в алегро, в ритъм жив, ту нежно, мазно, тип "глисанте", ту рязко - във речитатив. Пръднята е физиология и рядък кавалерски жест. Във нея няма демагогия, а доблест, рицарство и чест. По принцип тя е облекчение в хранителния ни режим, затуй без свян и притеснение пърдете да се напърдим. Пърденето е ценно качество и имай винаги предвид, че тя е здраво доказателство, че нямаш ти апандисит. Пръднята, братя, дар божествен е, че само здравий гъз пърди, а щом е гръмка и тържествена, тя никак, никак не смърди! Пръдни и ти веднъж в живота си, госпожо, без да се срамиш! Аз знам, че всяка нощ в леглото си ти без стеснение пърдиш! Пръдни със мен, приятел, здравата, пръдни със мен във ритъм жив, и виж - създали сме в държавата нов самодеен колектив...!
*****************************************
Жестоко пръднах, засмърдя, превърна се във нощ деня, без дъх оставам и люти. Потичат от очите ми сълзи. Кръвта във вените ми спира и струва ми се, че светът умира. но страж последен разумът будува и гъзът ми строго критикува: "Що стори ти, проклетник, стар със благородния ни господар?" Тогаз гъзът, от горест угнетен, от времена незнайни винаги корен, отвърна със въздишка тежка: "Търпях, търпях с години аз до днеска, накрая всичко се изля като фонтан от моята душа. Затуй ви давам аз поука не трупайте във себе си боклука в живота ни мизерен насъбран, изсипвайте го дет ви падне, серете върху всичко, не се измъчвайте от свян!"
Вървя по улицата тиха, мръсна, светът около мене е заспал и мисля си, че само ако фъсна, ще се събуди целия квартал... Надига се във мене нежен трепет, фъснята преминава във пръдня и всичко живо мога да изтрепя, ако я пусна аз на свобода! О, боб! Защо те ядох снощи?! Сега изпълнен съм със твоя газ и той надува тялото ми в пристъп мощен и не издържам вече аз... Салют! Експлозия разцепи мрака. Заря изригна в нощната тъма - сякаш цистерна имах между двата крака, избухнала със мощна миризма. Във този миг разтресе се земята; стени и сгради падаха със вой; прощална песен пееха стъклата и сипеха се долу във порой... О, ужас! Сякаш в Хирошима попаднал бях незнайно откъде... Безсилна ще е даже мойта рима да преразкаже що око виде... Трагедията беше нечовешка - децата плачат, майките пищят... В прегръдката си ледено-мъртвешка за вечен сън притиска ги нощта. Аз гледах вцепенен, недоумявах, реалност ли е, сън ли е това? Как цялата трагедия направих с една-едничка... бобена пръдня...
Балада за скъсаната връзка
Ако можех, скъпа, да се логна
някак си в акаунта нов,
двеста мейла щях да ти изпратя
и атачмънт с моята любов.
Ако можех, скъпа, да конектна
мойто старо четири-осем-шест...
Но е петък... Връзката се скапа...
Тъжен ще играя "Тетрис" днес...
Ако можех да те видя дигитално
и разходя в твоя ASCII код,
да те зипна, гифна или тифна -
да те имам, в случай че "Abort"...
Но там някъде, в хралупата на нета
гледа през катодната тръба
хакер, който къса ми конекта
и си казва: "Мда... съдба, съдба..."
Към единствения...
Прости ми, че така съм те измъчвал,
дордето аз - същински каубой -
в салони, барове, бистра и кръчми
се лашках от запой към нов запой.
Прости ми за това, че нямах воля
да кажа "Стоп!" на всяко питие,
че моят махмурлук жестоко, болно
е разрушавал твойто битие.
Прости ми, че се гмурках най-щастливо
в коктейлите от водка, биричка и джин,
а пък след туй за глътчица загивах,
дордето си загивал всъщност ти.
Прости ми, че в живота си нерозов
не с рози те дарявах чак до гроб,
а те дарих единствено с цироза...
Прости ми, мой единствен черен дроб...
Забавни четиристишия
***
Сери, когато грей луната!
Спокойно брой си ти лайната,
които като тънка прежда
гъзът ти кльощав произвежда...
***
Дрисках дълго под върбата.
С клон забърсвах морен гъз.
Жадно гледах как лайната
бавно тънат в мека пръст...
***
Горещите ти устни са солени -
навярно пак си правила минет.
Но аз ще продължавам да те шибам,
понеже съм простак, а не поет.
Пърдиада
Пърдете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор.
Защо ви е ограничение
там, дето нужен е простор?
Защо ви трябва да се стискате?
Пръднете си със силен глас,
със тон и тембър, както искате -
тенор, сопрано или бас.
Пърдете бавно, във анданте
или в алегро, в ритъм жив,
ту нежно, мазно, тип "глисанте",
ту рязко - във речитатив.
Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест.
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.
По принцип тя е облекчение
в хранителния ни режим,
затуй без свян и притеснение
пърдете да се напърдим.
Пърденето е ценно качество
и имай винаги предвид,
че тя е здраво доказателство,
че нямаш ти апандисит.
Пръднята, братя, дар божествен е,
че само здравий гъз пърди,
а щом е гръмка и тържествена,
тя никак, никак не смърди!
Пръдни и ти веднъж в живота си,
госпожо, без да се срамиш!
Аз знам, че всяка нощ в леглото си
ти без стеснение пърдиш!
Пръдни със мен, приятел, здравата,
пръдни със мен във ритъм жив,
и виж - създали сме в държавата
нов самодеен колектив...!
ПОЕМА ЗА КЪНЧО ПУТКОДЕРОВ
С морала да започнем братя, морала туй си е морал но всеки плод е на ебнята бащата майка му ебал Напрягал черната й пичка сренощ по цели часове тъй както вършили са всички през тия дълги векове Привърженик съм на морала и тача моралиста строг той винаги за идеала започва с първия урок Но за да водим чиста сметка и да не бъда толкоз сух ще кажа, че моралиста разбира се не е евнух Той може сълзи са пророни за разпиляни младини но как природните закони могъл би тук да измени?! То казва - не, това е низко морала то ще погребе! Ала на всеки му се иска на нему също му се ебе И все пак знам, той ще псува но тук под нашето небе докато свят светува човечеството ще ебе! Ебат се бедни и имотни от древността до тоя век Ебат се хора и животни от всички най-ебе човек Ебе каквото му попадне, красива, грозна и неважна ебе сред нощ, ебе по пладне докато хуйчето му спадне Ебе, забива, не престава ебе отпред, ебе отзад Докато хуйчеца му става усеща се щастлив и млад А, този що ни хули скрито от где дошъл е на света? Той нека сам да се запита не е ли клецал през нощта? И нека сам си отговори каква я хуйовата мощ и колко милиона хора ебат редовно всяка нощ. Глава първа И тъй да почнем днес романа героят вече е пред нас. Без етикети и покани представям ви го просто аз. Това е Кънчо Путкодеров балкански син, корав и як. Едва ли друг ще се намери такъв герой, такъв юнак. Една ли вечер е издебнал в легло вдовица млада той? И колко путки е поебнал те нямат чет, те нямат брой! А падне ли му крехка путка напада флангово и в тил и може за една минутка да я направи на пестил. Разбира се тук трябва чуство, понякога и лицемерен плач Ебнята също е изкуство, не всеки е добър ебач Но той бе с отличен опит гордееше се тайно с туй че вред в Америка, Европа прослави българския хуй. Каква злочеста орисия от малък кръгъл бе сирак Години дълги в немотия живя при чичо си чирак А чичо му макар безчестен търговец и лихвар богат в ебнята майстор бе известен на всички курви бе познат Видя той скоро, че младежът израстна повече на хуй и каза му: За поле нежен безчестна работа е туй! Ти имаш бъдеще голямо напразно време на губи С такъв хуй други в село няма върви след мене и еби! С една вдовица той го свърза наеба Кънчо още три и неговата слава бързо сърцата женски покори За него питаха по-често очакваха го всеки ден и своя чичо той измести като опасен конкурент Накрай ядося се лихваря от злоба свиваше юмрук Намери повод да се скара: - върви си, махай се оттук! И тръгна той, без дом заскита преброди градове, села навред го чакаха жените и всяка викаше - Ела! Така прекара две години изпече своя занаят След туй за Франция замина късмет да дири в тоя свят. Глава втора Във Франция не е така макар да бе и здрав, и млад и Кънчо се видя натясно изпадна в нищета и глад. Животът здраво го притисна, години безработен бе. От глад и хуят му увисна не можеше и да ебе. При граф известен и имотен най-сетне стана градинар и тругна някак си живота при новия му господар Не мина половин година и графът тежко заболя В един прекрасен ден погина от болест нелечима, зла. Самотна, младата графиня скърбеше много, може би? Но месец само не измина, а путката вече я сърби. Жовотът никой тук не може в безплодна скръб да погребе, умрелия не се тревожи, а на живия му се ебе И като всякоя вдовица - помисли тя за хуй червен, засука вежди и ресници и сложи розов сутиен И ето в китната градина закърши леко тя снага Край Кънча бързешком премина усмихна му се на шега. Но с нашия шега не бива и той прошепна с дрезгав глас: - Какво ли ще е в тази слива веднъж да го натъпча аз? Графинята погледна мило към българина млад и здрав - Ах боже мой, какъв е жилав дали ще има хуй корав?! Разбра той погледа тревожен на жадната за хуй жена: - Мадам, простете ако може да идем малко настрана Тя знак му даде мълчаливо разголи нежната си гръд. - Добре, но ако те не бива? - ще наредя да те скопят. След туй погледна към небето към ясно синьото небе: - Прости ми, боже, греховете, но мен така ми се ебе!... А тя бе чудна хубавица - каква уста - алпийски мед! Какви изящни, финни цици с изболи топчици отпред Какво красиво, тънко тяло с два пръста да го съблечеш да го помилваш и погалиш и сладко да ебеш, ебеш... Но Кънчо нежности не знае суров живот бе той живял и путка нежна като тая никога не бе ебал Под малка, сенчеста топола полегнаха един до друг и бели кълки тя разголи: -Умирам, ох, сърби ме тук. И цъфна като майска роза путето крехко с къдрав мъх А Кънчо в чудновата поза поемаше дълбоко дъх. Той бързо панталона смъкна обтегна шия като ат и като гаубица фръкна големият му хуй, космат. Графинята изтръпна цяла: - Какъв хуй, като шпек салам! Веднъж тя конски бе видяла, но този май е по голям. Стърчи той кат' мощен багер с глава като на боздуган мъдете му като дисаги полюшват се насам-натам И скочи Кънчо Путкодеров повдигна белите крака Графинята се разтрепера и хвана хуя му с ръка След туй погали го ревниво на Кънча свят му се зави налегна здраво като бивол и като гладен вълк зави Той бързо сграбчи я през кръста с похвата на добър ебач путето и разтови с пръстта напъна като стар орач Настръха младата графиня, то сякаш свредел я проби, а путето и като диня по всички шевове пращи И шепне тя - ще ме погуби путето ми съвсем раздра!... От зор тревата взе да скубе без малко и не се наста А Кънчо загорял и черен забива хуя като щик поема като кулски нерез и клеца като къс мъник. Но ето сладък миг настава кръвта по жилите кипи жената стиска го в забрава и шепне: Ох, еби, еби!... А той ебе като касапин вкарал го е до мъде и голите й цици хапе готов е да ги изяде. За втори път се е раздразнил от луда страст трепери цял и втори път се вече опразни нали отдавна не бе ебал... Най сетне край, ще го извади такваз ебня не е шега но хуят му, уви, не спада стърчи навирен все така Помъчи го - не мърда, дали бе с кучешка глава? Тя станала е толкоз твърда и само клати се едва. Графинята от страст голяма простена скрито, но толкоз беше й добре, че каза само - Полежи над мене от хуй, да е ако ще се мре! Лежали дълго, чак до пладне докато Кънчо огладня и хуят чак тогава спадна завърши дългата ебня. Прибра го младата графиня направи го любовник свой и Кънчо в нов живот премина покойника замести той. Глава трета Измина зима снеговита дойде април, цветя цъфтят Веднъж графинята запита "Готов ли си за дълъг път?" Отдаван чакам да се стопли да идем двама на курорт И Кънчо бързо се приготви извади си и нов паспорт След два дни стигнаха в Женева какви прекрасни планини В един дворец до замък древен прекара той блажени дни. Дойдоха млади курортистки от цял свят тук на курорт Той почна с тях да се натиска с коя му падне без подбор. Край езерото на разходка по пладне ги ебе дори А вечер, качва ги на лодка на ден поебава по две-три. Поглеждат като диви котки следят го с поглед жаден те и някаква минорна нотка в очите женски се чете. Но той към погледи ревниви не храни нито капка жал, едничко сал му беше криво, че бог един хуй му е дал. Поне да бяха десетина, о не, съгласен е и с два. А тоя след няколко години ще клюмне траурно с глава. Един единствен хуй за всички, за жени и за момички ще може ли на толкоз пички с достойнство да устои? Но славата навред го дебне той като приказен юнак Веднъж, която бе поебнал тя утре търси Кънча пак. В Париж, Женева и Лозана навред заброди тоя слух "Ебач, дошъл е от Балкана ебе, та вдига прах и пух" Парижки млади уруспии изпращаха му мил привет: - Елате, чакаме ви ние обичаме такъв атлет. От Лондон дружество почтено на висши дами и жени писмо написа вдъхновено "Към нас по- скоро намини" И екна гръмката му слава Навред по западния свят Една ли вече се надява за Кънчовия хуй космат. Достигна до слуха на Чърчил а той нали е педераст в любовна мъка се загърчи гъзът му пламна в дива страст И той изпрати телеграма - Очаквам те в двореца мой приятно е да бъдем двама, ще те посрещна като свой Получи бързата покана потегли Кънчо през море, графинята сама остана от мъка щеше да умре. Тя молеше го насълзено и Кънчо май му домиля - Разбирам, зле ти е без мене, но Чърчил пише ми - "Ела" Той готви планове военни навярно вика за съвет... Графинята от скръб застена проклет да бъде той, проклет. А парахода щом отплува нададе тя сподавен глас: -Ах, боже мой, дали ме чуваш: без хуй какво ще правя аз? Върни се Кънчо, че без тебе душица богу ще предам, че нийде няма твойта ебан ни твоя хуй, ръбат голям - Спомни тополата, полето спомни си меката трева и как заклещихме в путето на хуя твърдата глава. Спомни си крехката ми пичка не ме оставяй ти сега на крехкото легло самичка, ще те очаквам у дома. Но Кънчо я не чува вече, а там под слънчевия свод вълните носят надалече отплувалия параход. Тогава тя разголи цици и викна с истеричен глас: - Върви по всички материци до гроб ще те преследвам аз. Глава четвърта Съдбата често е повратна и трябва да си цял садист, но Кънчо беше му приятно да слуша нейния каприз. Из Лондон бродеше наслука дошъл бе късно през нощта А рано сутринта почука на Чърчиловата врата. Две Чърчилови братовчедки посрещнаха го с весел глас: - Отдавна тук ви правим сметка елате по-напред при нас. Бъдете умен и любезен и тихо, Чърчил да не чуй, разправят - до самия глезен висел грамадният ви хуй. А Кънчо тихо им отвърна - Излъгали са ви, личи, надолу как ще го обърна? Не е увиснал, а стърчи! - Стърчи ли? - викнаха и двете, - това е щастие за нас вкарай ни го до мъдете, че тъй ще изгорим от страст. Съблякоха се те в салона полегнаха на две легла, в копринени комбинезони блестяха младите тела А Кънчо хуя си извади с мерак насочил го към тях Едната страшен вик нададе: - Ах, боже мой, ще умра от страх! Навън се втурна полудяла и в страшен ужас зарева: -Такъв хуй аз не съм видяла ракетна бомба е това!... А другата бе по-кротка, усмихна се по навик стар, изтегнала се като котка на покрива през месец март. На Кънчо малко му приседна, че загорял е може би, но като див бик я възседна и до мъдете го заби. Изпъшка тя като пияна: - Ох, майчице, каква ебня!... В лицето бързо пребледня устата и изригна пяна. Но Кънчо пак я не остави, английска путчица е туй - ебе и пет пари не дава, да помнят българския хуй. Накрая тихо я погали и рипна мъжки като лъв. Но тя горката бе умряла - от путката й шурна кръв. Ядосан Кънчо напопърджа: - Английска марка, ех боклук. Щом дупето ти не издържа, защо ми се предлагаш тук? Изхвръкна той като подгонен при Чърчил се яви завчас: -Ура, британската корона от дън душа приветствам аз! Усмихна му се премиерът направи му дълбок поклон: -Здравейте Кънчо Путкодеров елате в малкия салон. Съблякоха се в топла баня, възкликна Чърчил: "Боже мой!" И кънчовия гвоздей хвана, главата му целуна той. -О, балканско чудо! Та тук на запад такива нийде не растат. Ще можете ли като тапа да ми го турите отзад? Изтръпна Кънчо блед и смаян и тихо промълви смутен: - към нас такъв е обичая, че мъжко дупе не ебем. Но цял обвзет от ревност тъпа - удари Чърчил на молба. И Кънчо няма що, отстъпи: -Добре де, сър, ще те еба! Тогава Чърчил си подложи гъза дебел като тезгях и малко вазелин му сложи, че иначе го беше страх. Напъна Кънча уж полека, но бързо му го вкара цял. - Такова дупе - тлъсто, тесно в животът си не съм ебал. А Чърчил в поза неприлична от зор квичи като прасе и като курва непривично трепери цял и се тресе. Накрая рече: - "Браво, браво от днес съм тъй щастлив и горд. Дванайсет ордена ти давам и титлата - Английски лорд. Глава пета Да бъркаш е съвсем човешко човек понякога греши Но често пъти малка грешка голямо щастие руши И Чърчил тъй година цяла щастлив бе с Кънчовия хуй, но скоро почна да се хвали и не видя добро от туй. На заседание военно пред Атлантическия болк веднъж той каза вдъхновенно - Аз имам хуйчец като смок. Порастнал е далеч на изток, да започнем с тях война, но ако с такива ни притиснат ще замиришем на гуйно Разказал той подробно, точно за хуя твърд и мачугат, накрая смигнал им нарочно - шастлив съм с него и богат. И Айзенхауер що да чини? Дойде при Чърчил вечерта: - Прощавай, скъпи мой Уини за пръв път моля на света - Не може! - люто Чърчил зина и повиши той сърдито тон. И Айзенхауер си замина обиден във Вашингтон От там написа бърза нота: - Пратете Кънчо, господа, че застрашен ми е живота за хуй ще полудея аз! Да тръгне още тази вечер това ви заповядвам аз, че инак свършено е вече с приятелството между нас! Въздъхнал Чърчил: - Тежко брате върви при онзи кожодер. И тъжно Кънчо той изпрати за Америка с хеликоптер Едва на шумното летище бе стъпил Кънчо, изведнуж народ безброен се наприщи! - Дойде прославения мъж! С капела педераст безсрамен ревеше страшно, като луд Но взеха Кънчо млади дами - курветини от Холивуд Докато той да се опомни летеше с леката кола. Дойдоха в залите огромни на някакъв голям палат. Жените само за минутка съблякоха се до една и зачерниха млади путки, тъй както врани в равнина. Изтръпна Кънчо разтревожен и тъжно клатеше глава: - Да бях роден с един зъб боже, а с хуя - тридесет и два! Той бавно панталон съблече показа хуя мачугат. Жените малко по-далече отстъпиха се без да щат. Но Кънчо хуя си надърви заби го в първата от тях и рукнаха от нея кърви в несвес припадна тя от страх. След туй към друга се обърна, тя гостенка му бе в Париж И в миг на хуйчеца му цвръкна тъй както пъдпъдък на шиш. Наред до нея беше трета, но падна тя на колене: - Не ми раздирайте путето над него се смили поне А тя бе млада хубавица и Кънчо го налегна жал, та каза - Събери душица аз няма да го вкарвам цял. Но щом намъкна му главата как стана всичко не разбра вдървиха й се краката тя падна възнак и умря. А другите от страх обзети викаха: Гангстерство е туй, ще ти отрежем ний мъдете и тоя реактивен хуй И те пристъпиха отново и искрящи погледи без жал, размахаха ками, ножове като в лудешки карнавал. Изтръпна Кънчо не случайно, но викна с глас могъщ и горд: - Вървете путката си майна, вий знаете ли, че съм лорд. Ах, лорд! - възкликнаха тогава, - простете сър за дързостта. Но Кънчо бързо се отправи навън през двойната врата. При Айзенхауер той яви се, с поклон тъй както му е ред Лакеят в списък го записа шейсет и шести е под ред. Погледна гордо генералът и рече той обезверен - Прославил си се, но едва ли ще свършиш работа на мен. При мен са идвали на често шейсет и пет - солиден кръг, а ти си днес шейсет и шести да видим твоя майсторлък. Той Кънчо по гърба потупа съблече тежкия халат опълчи кльощавото дупе и каза - Ха върви отзад! А Кънчо заяви направо: - Гъзът ви тесничък е сър изрично ви предупреждавам - да няма после хър и мър Това ядоса президента и той сърдито изрева - Еби, че ей сега, в момента ще взема твоята глава! Съблече Кънчо панталона и рече си: На хуя мой да сложа някога пагони - маршал ще трябва да е той. - О. Ню Йорк! - викна той свободно Балкана днеска те зове ти бомбата му водородна ще помниш цели векове. И хуя твърд като бухалка заби той в кльощавия гъз след туй напъна още малко и кръв заблика околовръст Изпъшка Кънчо Путкодеров зашепна тихо: - Боже мой! Че дупето на президента на пет места бе спукал той И грохна генерала важен от ужас беше полудял. Две думи не можа да каже езикът му надебелял. Така лежа почти до пладне след туй започна да крещи: - Тревога! - Изток ни нападна и с атом ще ни победят Сенатори дойдоха бързо езици глътнаха от страх и спукания гъз превърза с найлонов плат един от тях И лекарят дойде тогава с посърнало от страх лице и три инжекции постави за нерви, трипер и сърце. Накрая пристигна Макарти с пияни някакви жени И ясно бе като на карти в шпионство Кънчо обвини. Проверка: - Име, документи съблякоха го даже гол съдът бе кратък и в момента подписан беше протокол. А протоколът беше ясен - там нямаше излишен текст, че за Америка опасен, е тоя източен съвет. От името на президента му казаха: - Върви си ти напускай бързо континента, в родината си отлети! И Кънчо тръгна за Балкана за него щастие бе туй А дълго там зад окена ще помнят българският хуй. Глава шеста Родината е скъпо нещо сравняват я с градинка, рай. И Кънчо с чуства най- горещи пристигна в родния си край. Припомни си той с въздишка къде е скитал и живял. И колко путчици вдовишки на младини е тук ебал. Днес курвите са по- модерни, където трябва те мълчат, но могат с думи лицемерни във мрежа да те оплетат. Те в клетвата са единни, интриги майсторски плетат и може тъй съвсем невинно човек да хлътне някой път Намерят някой хаплю властник под кожата му влезнат те и той им става съучастник интриги почва да плете Макар, че малко са такива все пак намират се тук- там на путки мръсни миризливи все още плащат скъпа дан. Затуй, щом срещнеш уруспия пази се ти, не влизай в спор, че тя си има вред тапии и... можеш да лежиш затвор А после истината свята ще се разкрие, то се знай но яка да ти е душата - дали ще издържиш до край И Кънчо щом пристигна тука приятелките стари пак, достойни само за боклука предложиха му се с мерак. Но не за тях се тук завърна не би ги и заплюл дори. Той гръб веднага им обърна намери млади, по- добри, а старите се озлобиха написаха голям махзар и Кънчо те наклеветиха, че бил разбойник и курвар Намери се и следовател и някакъв си прокурор та скоро нашият приятел натикан беше във затвор В затвор стоя една неделя и пуснат бе на свобода, ала насрочи му и дело оня важен господа. А щом му връчиха призовка получи удар изведнъж като прострелян от винтовка политна доблестния мъж Дойдоха близките от село събрани като на хоро и тез които са видели от Кънчо някога добро Те всички гледаха втрещено гол ебача божи ли е туй, че Кънчо в полза вдъхновена умрял бе със навирен хуй В ковчег трупа му натъкмиха, но хуят бе корав и як и всички се засуетиха как биха сложили капак? Един запретна там ръкави замахна с брадва в тоя миг но брадвата макар и здрава, удари като във чилик Въздъхна той: - Така е твърд! И втори път се не реши, а Кънчовия хуй не мърда навирен като кол стърчи Върху капака струг тогава за хуя дупка извъртя, ала навън да го подават то беше някак срамота Зачудеха се що да сторят и дълго чакаха така - докато ненадейно в двора се втурна млада чужденка Това бе чудната графиня, която в скитане беспир след толкоз мъки по чужбина догони Кънчо най подир но щом съгледа тя ковчега и Кънчо мъртъв да лежи безумно тръшна се до него и почна лудо да крещи: - Кому оставяш ме, мой мили нима забравил си ме ти! Къде е твойта мъжка сила та мойта страст да укроти? Погледна хуя тя, обаче, видя го как стръчи корав и викна: - Ох, за него плача а той бил жив и здрав! Тя смъкна тънката си риза погали путката, след туй направи скок и се наниза на Кънчовия щръкнал хуй. Наниза се, с крака зарита нададе вик сподавен тук обърнаха и се очите и в миг предаде богу дух. Свалиха старите калпаци закрустиха се с поглед ням. Един с увиснали ташаци прошепна: - Ех, мерак голям! Погребаха ги общо двама притиснати един до друг и тъй щастливците в романа, с трагедия завършват тук Летят безценните минутки, години, векове летят, и много милиони путки се ебат във този свят! И много хуйове големи, израсли в гордия Балкан, изригвали са гъсто семе като от кратер на вулкан. Но като Кънчо няма втори със хуй такъв голвм и твърд, за него вече се говори по всеки земен кът. Ще чуете кокетни дами из всички западни страни как на приятелки безсрамни разказват бурни младини: “То беше срещата ми първа през месец май в зелена ръж, за пръв път имах тая дързост самичка да изляза с мъж. Ръжта висока бе и гъста, полегнахме до малък слог. Той мъжки хвана ме през кръста и впи се в мене като смок. След туй, с премрежени ресници, забравил, че ще стори грях, засмука белите ми цици, пък аз едва ли не примрях. А щом ме хвана за путето изтръпнах цяла – разбери, над мен се завъртя небето и в облак слънцето се скри. Нататък повече не питай! Не помня нищо в оня час… Когато се свестих… звездите любовно трепкаха над нас. А после все скърбях за туй, че отне моминската ми чест. Да имах, мила, тоя хуйчец, бих дала всичко, всичко днес…” Така припомнят си с тревога навред за Кънчовия хуй, и често молят се на Бога, горещите молби да чуй. А как ли си го спомня Чърчил, американски президент, от дива злоба те се гърчат и готвят атомен ракет. Но ако те решат да вдигнат война над родното небе – един балкански хуй им стига, та майката им да ебе!
БЛОКО се срути д\'гоеба
бе начи момци сакам да ви разправим една история, напълно истинска дет ми се случи вчера... начи резбиш ли аз съм студентче и живуркам в общежитията на унсс, по принцип съм от провадия, много про-та сме там затуй така са го нарекли "про-вади-я", познайте ко вадиме хехе, вадиме, слагаме, вадиме,слагаме та прота сме станали, а мацките ни се кефят - та така и язе. та начи имах математика неква лекцийка късна, ставаше дума за некви корени, квадрати, цилиндри, кълбета и други търкалета. ма аз съм просто момче и тия корени ги не зацепвам, пък како ме сърби корена между краците тва е друга тема... а колежките кви кълбета вадят, направо корена ми става кубичен и ми се сака в котангенса да им го туря, нали се пак съм от провадия де, нема се излагам! та ръчках там аз една колежка дето до мене се седи, не е грозничка даже, ма едно пликче от фантастико на главата и става мона лиза, облиза и на хуя се наниза дет се вика... свърши лекцийката, замалко и аз да свърша, щот ми дава да я барам по апотемата на триъгълника между бедрата, а кви бедра малей такива не съм виждал на приемния изпит след седми клас бе, малийй да ти се иска направо медицентъра да и намериш и да го премериш за обем с инструмента. както и да е да се не отплесвам... та начи нали си тръгваме вече към общежитията щот сме в един блок, малко след ориент 33, там засичам от време на време устата с прогнилия му хлОПЕЛ да паркира, може па да е от моя блок - бали го, се сме пичойе там... ама ви казвам тия общежития не се разпадат щот са стари, ми от вибрациите нощно време, големо йебанйе пада бе ей! от секъде ох, ах - не може се спи... ама лошото е само, че в стаята сме 3 момчета, па как сме загорели не е истина... загорели сме кат палачинки на тефлонов тиган, че и повече. ма сме зайци пръви курс... само се точиме още. седиме ние с тия тримата галоши, се селски чада и лющиме домошарка с наденица и боб от снощи останал, и чакаме лайв порняка да почне. стана 12 и нещо и все едно земетресението в Кобе япония братко, полилея се клати, слагаме каските оти се рути мазилка, лампите мигат, канал едно на телевизора велико търново се изгуби, тапетите зеха да се разлепват от към тавана. тва е щото над нащо стайче живее видния плейбой на унито - жоро груцата, браточката е голям играч - фйешън мйешън, герданчета, изрусено бретонче, пухче мухче на качулката ... бе разбиш ли плейбой мумбер уан! сичко живо де има цици му връзва, ний сме във възторг пък пичките кат го видят се подмокрят по бързо от времето нужно му да ускори от нула до миленката с гоуфа - двойка с тонирани черни жамци, да се не види коя мутра го кара, турбо жи ти и едишън 16 Ве и там некви раоти други. та отсекъде стонове, скърцат пружини, плющеж майна филибето. ма и на мене ми се доебава и вече не издържам, тва чекии, пъпеши, кукли надуваеми не е човешко ве! качих се аз на горния етаж държейки се за парапета оти ке паднеме от тия вибрации, блока се кандилка кат пиян пред кръчма, ту налево , ту надесно - морска болест може да хване човек. по коридора хлебарки бегат заедно с плъхове- спасяват се, блоко е пред срутване! стигам аз с охлузвания, как да е и чукам на вратата, от вътре също се чука, ама яко се чука, викам си тоя а отворил - а и аз ше чукам, отвори неква спрънджа с цайси кат на космонавтите дет са на скафандрите и веднага ме хвана за чатала! викам си ба майката, да не сънувам нещо - ма не, туй то истината копеле, викам въй излезна ми късмета са че я разпора като шаран на никулден.... мацката не беше лоша, малко като карфиол в главата, ама затва пък ква РЕпичка беше разлистила, кат зелка на бостана. краката и стройни кат франзели по 47 стинки на брой у фантастикото, циците и като патлажани - не си падам много по лисичите, ама по-добре от нищо хехе. аз усещам че го дървя като пинокио и става все по голем, вените пулсират като баса на рацерска пичеловка като калибра, мъдете само нещо ми се стесняват и се свиват и искат да ми влезнат в дупето все едно... тва щото жоро груцата и още две колежки от аграрен бизнес се опитват да избушат съседното легло, не съм го правил пред публика и се стеснявам! груцата обаче не си поплюва - ръга с груцевия си уй все едно сено на село с вилата, боде жестоко, тея двете реват като желе в телезница. мойта, сиса с големата цица се казвала, разбрах от некролога на сутринта пред блока дето го бяха залепили, ми взе члена и почна да го гризе като бъгс бъни - морков, драскаше с тия зъби, ше земе да ми заостри уя, после да се чудя гащите ми що се късат отпреде... амаче и бобърка нахална. усетих напрежение, помислих си край... ще свърша, изложих се пред гругата, всепризнатия полов атлет. но не, беше просто газ от бобеца дет ви разправях одеве... само се молих като го пусна да не излезе и наденицата, пак дето ви разказах в началото... ух ситни капчици пот избиха по челото и дупето ми, по второто от напрежение на мускулите на седалището... изчервих се като доцентка без бельо, а тая парантия ми се клати на фара като улава, мене ми се пърди та се не трае... ее не можах да удържа напъна и пуснах злия джин на свобода, само дето нямахме три желания. чу се звучно, от звуковата вълна ми се спука едно тъпанче, а джама стана на сол. много конфузна ситуация, задника ми придоби ролята на реактивен двигател, сиса беше на ракетата носител и за миг от секундата се отдели от кораба майка като космически отпадък в космоса... и полетя надолу с главата през прозореца. много тъжно, беше Голямата ми любов - 65 кила живо месо! груцата започна да мига, заленокафяв дим обзе стаята, сълзи потекоха от коравите очи на този младеж не отронил сълза за никоя жена, но газта си е газ! щеш не щеш - ще ревеш! двете момиченца забавляващи го получиха сърцебиене и почти ослепяха в момента на взрива - хубаво, че никой не пушеше че щеше да стане страшно! когато си помислих че всичко ще се нормализира и ще се забрави с времето, все пак времето лекува са казали хората, се случи неминуемото! аааа за наденицата ли питате? дам, лошо, много лошо - наденицата беше на път...усетих торпедо в отсека за изтрелване на гмурците и другите видове дарадонки (вижте статията в е-бане хахах), избиха реки от пот по челото ми, ниагарски водопад в умален размер и почервенях като флага на ссср... стиснах зъби, бузи и си прехапах езика - но не може, човешките възможности са ограничени... ай кент ду ит, найк съкс! дропнах бомбата, контра терористите не могат да помогнат вече... вече не бях реактивен двигател, а ядрен реактор - изстрелях се със скоростта на пернишки голф (значи много по бързо от светлината!) и паднах и аз през прозореца... но това беше късмет, не бях сред геройски загиналите в блок 32Б, защото се получи необратима окисляваща реакция на отработеното наденичесто гориво и въздуха, какъвто бе останал, в общежитието... блокът рухна като замък от карти, аз обаче паднах върху един охранен бездомен пес, явно около флората се е навъртал, и оцелях! побягнах по гол гъз от местопрестъплението, беше вълнуващо! пазете се че може да съм във вашия вход... ае стига ви бе, да не повярваш - край! копирайт - куро а.к.а ассд
многооо яка
Един ден..не помня кой-много ми се ебеше...заради това вечерта излязох с колата и отидох на магистралата при една проститутка.Тя се качи в колата ми и тръгнахме за моята вила.Курвата си мислеше че ще я изчукам и,че ще й платя-но много се лъжеше. По пътя спрях на една одбивка и упоих мацката.Тя беше млада с черна коса,големи гърди и строино тяло.Стигнахме до вилата и аз я занесох до мазето и я оставих на масата по гръб.Тя все още беше упоена.Взех въжета и завързах ръцете й за двата крака на масата.Взех един нож и започнах да й късам дрехите.Когато тамън щтях да й свалям гащтите,тя се събуди и ме попита оплашено къде е.Аз не й отговорих и рязко й махнах гащтите.Тя ме попита какво правя-аз не й отговорих.Тя започна да се бунтува и едва тогава разбра,че е вързана.Тогава аз взех две въжета.вдигнах краката й и ги завързах по отделно на телта над масата.Разкрачих ги максимално.Тогава с кравожаден поглед съзрях хубавата й котка.Започнах да й мачкам гърдите със всичка сила-мацката чак крештеше от болка.Накрая захапах зърната й и от тях текна тънка малка струйка кръв.Взех да и ближа гърдите,после плоското й коремче-мацката пищеше и трепереше. Накрая започнах да я лижа по котенцето...после и край аналната дупчица..Осештах как проститутката хем се възбуждаше,хем трепереше и викаше да престана...но аз така и не я чух.Накрая искарах пениса си...започнах да натърквам главата му по цялото и тяло...След това си го насочих към вагината й.Преди да й го вкарам забелязях как мацката се опъваше и ме молеше..тамън штеше да ме разобеди,но се съвзех и рязко й го вкарах.Тогава цялото й тяло се скова й се опъна.Започнах аз да я помпам като й го вкагвах целия все по бързо и по бързо.Забелязах че онази е стигнала до оргазъм.Без да ми пука за курвата й се изпразних от вътре.После доближих до лицето й омацанят ми със сперма хуй и рязко й го вкарах в устата целият.През това време пак започнах да мачкам гърдите й.После го искарах за да не се задуши и пак й го вкарах до края,като през това време натърквах ташаците си в лицето й...накрая й се изпразних в гърлото и после върху лицето й.После станах,отвързах краката й и я обърнах по лице надупена на масата.започнах да я докосвам с пръст в аналната дупка.Осетих как леко я заболя.Възбуден от болката й аз напъхах пръста си рязко до край-още повече я заболя.Тогава хванах пениса си и наложих главата му срещу дупката.Тя усети какво исках да направя и през сълзи ме помоли да го направя леко и внимателно.Аз й обещтах,че така й ще направя и на нея й олекна малко.Приготвих се аз,стиснах задника й здраво и й си вкарах пениса до край със все сила.Тогава тялото й изтръпна и тя искрещя от болка.Възбуден още повече аэ взех да я помпам по-бързо и по-силно в гъэа.Тя крештеше от болка и възбуда.Изпразних й се в дупето.После се загледах във путката й и я напънах и там няколко пъти и сете си поиграх с прастите си като накрая си наврях цялата ръка в путката й.След това яобърнах по гръб и взех да я натискам и хапя.Направих и тялото цялото в смучки.После си вкарах кура в устата й докато съм седнал на лицето и-на помпах я и там и накрая и се изпразних по цялото тяло.След това я накарах да ми уближе и изсмучи оплисканият в сперма хуй.И като за финал си натиках кура в гърлото й и се изпиках. .Накрая я упойх пак и понеже вече й бях разскъсал дрехите,я натоварих гола в багажника на колата.Закарах я в една гора и я изоставих там гола голеничка...от тогава по вече не съм я виждал. случаят е недеиствителен.
|